Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– В „Хийткитс“ всички платки и други части бяха цветни за улеснение при сглобяването, но имаше и упътване с обяснения за принципите на функциониране – спомня си Джобс. – Това ти помага да осъзнаеш, че можеш да конструираш и разбереш всичко. След като си сглобил няколко радиоприемника, виждаш телевизор в някой каталог и си казваш: „Я, че и аз мога да направя“ – дори да не можеш. Имах голям късмет, защото и баща ми, и „Хийткитс“ ми дадоха убеждението, че мога да конструирам всичко.

Ланг го завежда и в Изследователския клуб на „Хюлет-Пакард“ – група от петнайсетина ученици, които се срещат във фирменото кафене всеки вторник вечер.

– Всеки път канеха някой инженер от лабораториите да разкаже върху какво работи. Татко ме караше с колата. Чувствах се на седмото небе. „Хюлет-Пакард“ беше един от първите производители на светодиоди. Затова постоянно обсъждахме какво може да се прави с тях.

Тъй като баща му работи във фирма за производство на лазери, тази тема силно вълнува Джобс. Една вечер след лекцията Стив притиска един от лазерните инженери на „Хюлет-Пакард“ и си изпросва разходка из холографската лаборатория. Най-траен спомен му оставят малките изчислителни машини, които компанията разработва.

– Там видях първия компютър в живота си. Казваше се 9100А и представляваше един вид по-сложен калкулатор, но на практика беше първият настолен компютър. Беше огромен, тежеше двайсетина кила, но бе прекрасен. Направо се влюбих в него.

Изследователският клуб насърчава членовете си да правят собствени проекти и Джобс решава да конструира честотомер, който измерва броя импулси на електрични сигнали за една секунда. За целта му трябват някои части, произвеждани от „Хюлет-Пакард“, затова вдига телефона и се обажда на изпълнителния директор.

– Тогава всички номера ги имаше в указателя. Лесно намерих Бил Хюлет в Пало Алто и се обадих у тях. Приказвахме двайсет минути. Той ми даде не само части, но и работа в цеха за честотомери. Джобс работи там през лятната ваканция, като баща му го кара сутрин и го прибира вечер.

Работата му се състои главно в „завинтване на болтове и гайки на разни неща“ на поточна линия. Другите работници гледат с известна неприязън нахалното хлапе, което се е уредило на работа, като е телефонирало на директора.

– Спомням си, че веднъж казах на един от бригадирите: „Обичам тази работа, обичам я!“ Попитах го какво обича да прави най-много, а той ми отговори: „Секс!“

Джобс среща повече разбиране сред инженерите, работещи на горния етаж.

– Всяка сутрин в десет носеха понички и кафе. Качвах се и висях при тях.

Джобс обиква работата в цеха. Освен това ходи да разнася вестници (баща му го кара с колата, когато вали), а в девети клас работи в склада на огромния магазин за употребявана електроника „Халтек“. За един електротехник това е същото като автоморгата за баща му – истински рай за търсачите на вехтории, заемащ цяло квартално каре и пълен с нови, използвани, резервни и бракувани части, нахвърляни по рафтове, натъпкани безразборно в кутии и натрупани на купчини в двора.

– Отзад до рампата имаше заграждение, където държаха уникални неща като контролни табла за подводници „Поларис“, свалени и оставени за продажба. Всички лостчета и копчета си бяха там. Цветовете бяха камуфлажно зелено и сиво, но имаше също яркожълти и червени ключове и лампички. Имаше и от ония големи стари шалтери, дето, като ги дръпнеш, те карат да се чувстваш невероятно – сякаш взривяваш цял Чикаго.

При дървените щандове отпред, покрити с дебели опърпани каталози, клиентите се пазарят за превключватели, резистори, кондензатори и понякога – за най-модерните тогава микрочипове. Навремето баща му прави това с авточастите, и то успешно, защото знае цената им по-добре от продавачите. Сега Джобс следва неговия пример. Той натрупва познания за електроматериалите и доразвива уменията си да се пазари и да извлича изгода. Освен това ходи по битпазарите за употребявани части, като този в Сан Хосе, взема на добра цена някоя и друга платка, съдържаща ценни чипове или други компоненти, и ги препродава на шефа си в „Халтек“.

Джобс купува първата си кола с помощта на баща си, когато е само на петнайсет. Това е двутонен „Неш Метрополитан“, на който татко му монтира двигател от Ем Джи. Джобс не харесва много возилото, но не казва на баща си, пък и не е толкова глупав, че да пропусне шанса да има собствен автомобил.

– Сега, като се замисля, „Неш Метрополитан“ е адски готина кола – разсъждаваше по-късно. – Обаче по онова време беше възможно най-ужасната таратайка. Е, все пак возеше и това беше супер.

Само за година успява да спести достатъчно, за да си вземе един червен фиат 850 с две врати и двигател „Абарт“.

– Татко ми помогна да го избера. Усещането да печелиш и да можеш да пестиш, за да си купиш нещо, беше страхотно.

Следващото лято, през ваканцията Джобс пропушва марихуана.

– През онова лято за първи път се напуших. Бях на петнайсет. Тогава започнах да пуша редовно.