Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Светкавичният растеж на тази индустрия се свързва с явлението, открито от Мор, който през 1965 г. представя скоростта на интегралните схеми като функция от броя транзистори, които могат да се поберат върху един чип. Той установява, че тя се удвоява средно на две години – тенденция, която според него ще се запази и в бъдеще. Това се потвърждава през 1971 г., когато „Интел“ успява да побере цял централен процесор върху един микрочип – „Интел 4004“, който получава наименованието „микропроцесор“. Законът на Мор остава в сила до наши дни и произтичащата от него възможност за надеждно прогнозиране на съотношението технически характеристики/цена позволява на две поколения млади предприемачи, включително Стив Джобс и Бил Гейтс, да чертаят финансовите стратегии за авангардните си продукти.

Производството на микрочипове донася на региона ново прозвище. През януари 1971 г. Дон Хофлър от седмичния търговски вестник „Илектроник Нюз“ започва серия от статии, озаглавена „Силициевата долина на САЩ“. Някогашната главна търговска артерия на долината Санта Клара, простираща се на над 60 км от Сан Франциско през Пало Алто до Сан Хосе, е така нареченият „Камино Реал“ – кралският път, който преди свързвал всичките двайсет и една католически мисии в Калифорния; сега той съединява компании, отговарящи за една трета от годишните рискови инвестиции в САЩ.

– Като малък се вдъхновявах от историята на това място – казва Джобс. – Започнах да си мечтая и аз да стана част от нея.

Както повечето подрастващи, той се заразява с ентусиазма на възрастните около себе си:

– Повечето бащи в квартала се занимаваха с яки неща като фотоволтаични клетки, батерии и радари. Възхищавах се от тези работи и постоянно разпитвах за тях.

Най-важният от тези съседи, Лари Ланг, живее през шест къщи.

– Той беше моят модел как трябва да изглежда един инженер в „Хюлет-Пакард“: вманиачен радиолюбител, голям спец по електрониката. Носеше ми разни джаджи да си играя – разказваше Стив, докато вървяхме към някогашната къща на Ланг. – Взехме един въглероден микрофон, батерия и високоговорител. Той ме накара да кажа нещо на микрофона и високоговорителят усили звука.

От баща си Стив знаел, че за да работи, всеки микрофон трябва да се свърже с електрически усилвател.

– Веднага изтичах вкъщи и казах на татко, че греши.

„Не, трябва да има усилвател“, заявява баща му. Стив настоява на своето, но той му казва, че нещо се е объркал: „Не може без усилвател. Сигурно има някакъв трик.“

– Продължих да настоявам, казах му да дойде да се увери сам. Накрая дойде и видя. „Дявол да го вземе!“, възкликна.

Джобс запомня добре тази случка, защото тогава за първи път осъзнава, че баща му не знае всичко. Сетне прави едно, още по-обезпокоително откритие – той бил по-умен от родителите си.

Стив винаги се е възхищавал на уменията и знанията на баща си.

– Нямаше образование, но беше адски умен човек. Не четеше много, но можеше да направи почти всичко. Можеше да разгадае всякаква машинария.

След случката с въглеродния микрофон обаче Джобс започва да осъзнава, че е по-умен и находчив от родителите си.

– Беше повратен момент, който се запечата в съзнанието ми. Когато си дадох сметка, че съм по-умен от тях, изпитах ужасен срам, че изобщо съм си го помислил. Никога няма да забравя това чувство.

По-късно Джобс признава пред приятелите си, че това откритие и фактът, че е осиновен, са го накарали да се чувства отделен и независим от семейството си и от света.

Не след дълго получава друго голямо прозрение – открива не само че е по-умен от родителите си, а и че те го знаят. Пол и Клара Джобс са всеотдайни родители, готови на всякакви жертви за сина си, който е много умен, но и много своенравен. Правят всичко, за да му угодят. Скоро Стив си дава сметка и за това:

– Мама и татко много ме обичаха. Чувстваха огромна отговорност, след като бяха осъзнали, че не съм обикновено дете. Постоянно търсеха начини да ме стимулират. Пращаха ме в най-добрите училища, стараеха се да задоволяват всичките ми нужди.

И така, той израства не само със знанието, че е осиновен, а и с убеждението, че е специален. Второто е много по-важно за формирането на характера му.

В училище

Когато тръгва на училище, Стив вече знае да чете. Това обаче му създава известни проблеми в класната стая:

– Първите няколко години ми беше скучно, затова се занимавах да измислям бели.

Освен това се оказва, че изпитва едновременно вродена и формирана от средата склонност да не зачита авторитетите.

– Сблъсках се с власт, каквато досега не бях виждал, и не ми хареса. Почти успяха да ме смажат. За малко щяха да унищожат естественото ми любопитство.

Начално училище „Монта Лома“ се помещава в няколко ниски сгради от 50-те години на XX век на четири пресечки от дома му и Стив се бори със скуката, като погажда номера на хората.

– Най-добрият ми приятел беше Рик Ферентино и с него вършехме всякакви лудории. Веднъж разлепихме малки плакати: „Доведи домашното си животно на училищния празник“. Настана голяма бъркотия, кучета гонеха котки навсякъде, а учителите направо полудяха.