Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

В квартала имаше един инженер, който работеше в „Уестингхаус“. Беше ерген с вид на битник. Имаше приятелка, която от време на време ме гледаше. Нашите работеха, затова отивах у тях за два-три часа след училище. Понякога той се напиваше и й удряше няколко шамара. Една нощ тя дойде у нас страшно уплашена. После се появи и той, пиян. Татко не го пусна, каза му: „Тя е тука, но ти няма да влезеш.“ Изгони го. Иска ни се да си мислим, че през 50-те всичко е било идеално, но този тип беше един от ония инженери с объркан, прецакан живот.

Онова, което прави квартала му по-различен от хиляди други предградия на средната класа в Америка, е това, че дори най-изпадналите типове там са инженери.

– Когато се преместихме, навсякъде имаше сливови и кайсиеви градини – спомняше си Джобс. – После обаче дойде големият бум с военните инвестиции.

Стив става свидетел на бурното развитие на долината и закопнява и той да изиграе своята роля. По-късно Едуин Ланд от „Полароид“ му казва, че Айзенхауер го повикал на помощ за конструирането на камерите за разузнавателните самолети U-2, с които щели да преценят доколко сериозна е съветската заплаха. Филмовите ленти се съхранявали в метални цилиндри и се изпращали в изследователския център „Еймс“ на НАСА в Сънивейл, недалеч от градчето, където живее Джобс.

– За първи път видях компютър, когато татко ме заведе в „Еймс“ – споделя той. – От пръв поглед се влюбих в тази машина.

През 50-те в района се появяват и други фирми, изпълняващи военни поръчки. „Локхийд Мисайлс ънд Спейс Дивижън“, която произвежда балистични ракети за подводници, е основана през 1956 г. със седалище до центъра на НАСА. Четири години по-късно, когато Джобс се премества в района, в нея работят 20 000 души. Само на няколкостотин метра от нея „Уестингхаус“ построява цехове за производство на тръби и трансформатори за ракетни системи. Ето какво си спомня Джобс:

– Тези военни фирми бяха върхът. Имаше нещо тайнствено около тях, всичко бе последен писък на техниката и правеха живота адски интересен.

Покрай военната индустрия възниква бурно развиваща икономика, основана върху електронните технологии. Тя води началото си още от 1938 г., когато Дейвид Пакард и новата му съпруга се преместват в Пало Алто в къща с барака за инструменти, в която скоро примамват и приятеля му Бил Хюлет. В гаража – удобна пристройка, която скоро придобива символично значение за долината – двамата упорито майсторят разни неща, докато накрая създават първия си продукт: аудиоосцилатор. През 50-те „Хюлет-Пакард“ вече е бързо развиваща се фирма-производител на техническа апаратура.

За щастие околността предоставя достатъчно пространство на онези предприемчиви изобретатели, чиято дейност вече не се побира в обикновен гараж. Деканът на техническия факултет на Станфордския университет Фредерик Търман предприема стъпка, която превръща района в люлка на компютърната революция – върху близо 300 хектара университетска земя създава индустриална зона за частни компании, готови да прилагат на практика идеите на студентите му. Първият наемател е „Вариан Асоушиейтс“, където работи Клара Джобс.

– Именно това хрумване на Търман даде най-силен тласък за развитие на електронните технологии – смята Джобс.

Когато той е на десет, „Хюлет-Пакард“ вече има 9000 служители и е нискорискова компания, в която мечтае да работи всеки инженер, търсещ финансова стабилност.

Разбира се, най-важната индустрия за развитието на региона са полупроводниците. Уилям Шокли, който е един от изобретателите на транзистора в лаборатории „Бел“ в Ню Джърси, се премества в Маунтин Вю и през 1956 г. основава фирма за производството им, но не от скъпия германий, използван дотогава, а от силиций. Той обаче губи целенасоченост и се отказва от силициевите транзистори. В резултат осем от колегите му инженери – включително Робърт Нойс и Гордън Мор – се отделят и създават „Феърчайлд Семикъндактър“. Тази фирма се разраства и наброява 12 000 служители, но се разпада през 1968 г., когато Нойс изгубва съревнованието за поста изпълнителен директор. Двамата с Гордън Мор правят „Интегрейтид Електроникс Корпорейшън“, на която скоро измислят находчивото съкращение „Интел“. Третият им служител е Андрю Гроув, който по-късно доразвива фирмата, като разширява дейността й от микрочипове към микропроцесори. След няколко години в района вече има над 50 производители на полупроводници.