Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Клара е родена в Ню Джърси, където първоначално се заселват родителите й след бягството си от Турция; по-късно семейството се премества в район Мишън на Сан Франциско. Тя има тайна, която рядко споделя пред други хора – била е омъжена, но съпругът й е загинал през войната. Затова, когато за първи път излиза с Пол Джобс, Клара е готова да започне нов живот.

Както мнозина след войната, двамата са преживели толкова вълнения, че след края й искат само да се установят на едно място, да създадат семейство и да живеят спокойно. Нямат много пари, затова се преместват в Уисконсин и няколко години живеят у родителите на Пол. После отиват в Индиана, където той си намира работа като механик в „Интърнешънъл Харвестър“. Пол обожава да човърка по стари коли и си докарва допълнителни доходи, като купува, поправя и препродава използвани автомобили. След време напуска редовната си работа и започва да се занимава само с това.

Клара обаче обича Сан Франциско и през 1952 г. убеждава съпруга си да се върнат там. Наемат апартамент в район Сънсет, с изглед към Тихия океан и до самия парк „Голдън Гейт“. Пол постъпва в една финансова къща като „събирач на задължения“ – работата му се състои в това, да отключва и конфискува автомобили на некоректни длъжници. Освен това купува, ремонтира и препродава някои от колите, с което си докарва доста добри доходи.

Нещо обаче липсва в живота им. Двамата искат дете, но Клара е претърпяла извънматочна бременност, при която оплодената яйцеклетка се захваща не в матката, а във фалопиевите тръби, и затова не може да забременее. Така през 1955 г., след девет години брак, вече търсят да осиновят дете.

Джоан Шибле също като Пол Джобс е родена в Уисконсин, в семейство на германски емигранти. Баща й Артур Шибле се заселва с жена си в околностите на Грийн Бей, където прави ферма за хермелини, но развива успешно и други видове бизнес, между които недвижими имоти и фотогравиране. Освен това е изключително строг, особено по отношение на връзките на дъщеря си, и въобще не одобрява първата й любов – художник, който не е католик. Затова няма нищо изненадващо, че заплашва да я лиши от наследство, когато тя като студентка в Уисконсинския университет се влюбва в Абдулфатах Джандали, по прякор Джон – млад асистент мюсюлманин.

Джандали е най-малкото от деветте деца на изтъкнато сирийско семейство. Баща му е собственик на няколко нефтени рафинерии и множество други фирми, с големи холдинги в Дамаск и Хомс; в един период до голяма степен контролира цените на пшеницата в региона. Майката на Абдулфатах, както той сам споделя по-късно, била „традиционна мюсюлманка – консервативна, послушна домакиня“. Също като Шибле, семейство Джандали високо цени образованието. Въпреки че е мюсюлманин, Джандали учи в йезуитски пансион, завършва Американския университет в Бейрут, а след това става докторант по политология в Уисконсинския университет.

През лятото на 1954 г. Джоан отива с Абдулфатах в Сирия. Прекарват два месеца в Хомс, където тя се научава от роднините му да готви сирийски ястия. След като се връща в Уисконсин, открива, че е бременна. И двамата са на двайсет и три, но решават да не се женят. По това време баща й е на смъртно легло и заплашва да я лиши от наследство, ако се омъжи за Джандали. Абортът също не е вариант в малката католическа общност. Затова в началото на 1955 г. Джоан отива в Сан Франциско и се оставя в ръцете на един милостив лекар, който приютява неомъжени майки, изражда бебетата им и тихомълком урежда осиновяването на децата.

Джоан има едно изискване: детето й да бъде осиновено от хора с висше образование. Затова лекарят урежда бебето да бъде поверено на един адвокат и жена му. Но когато момченцето се ражда – на 24 февруари 1955 г. – кандидат-осиновителите решават, че искат момиче, и се отказват. Така новороденото става син не на юрист, а на незавършил гимназия автомонтьор и простоватата му съпруга, която работи като деловодител. Пол и Клара кръщават осиновеното си дете Стивън Пол Джобс.

Когато разбира, че бебето й е дадено на хора, които нямат дори средно бразование, Джоан отказва да подпише разрешението за осиновяване. Патовата ситуация продължава няколко седмици, въпреки че детето вече е настанено у семейство Джобс. Накрая Джоан отстъпва при условие, че осиновителите обещаят – при това в писмен вид – да открият спестовен влог, за да финансират висшето образование на сина й.

Има и друга причина Джоан да не иска да подпише документите за осиновяване. На баща й не му остава много и тя възнамерява скоро след смъртта му да се омъжи за Джандали. Надява се (както по-късно споделя пред семейството), че след като сключат брак, ще могат да си вземат детето.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное