Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Даяна Уокър и Стив Джобс са приятели и в продължение на трийсет години тя го снима. Ето някои от нейните фотографии.

В дома си в Купертино, 1982. Той е такъв перфекционист, че му е трудно да си избере мебели.

В кухнята си: „След седем месеца по индийските села осъзнах цялата лудост на Западния свят, но оцених и способността му за рационално мислене.”

В „Станфорд”: „Колко от вас са девствени? Колко от вас са взимали ЛСД?”

С компютъра „Лиса”: „Пикасо е казал, че добрите художници копират, а великите крадат. Ние никога не сме се срамували да крадем велики идеи.”

С Джон Скъли в Сентрал парк през 1984: „Ще бъдеш ли удовлетворен, ако цял живот продаваш газирани сокчета, вместо да променяш света?”

В офиса си в „Епъл”, 1982. На въпроса дали обикновено проучва пазара, той отговаря: „Не, защото клиентите не знаят какво искат, докато ние не им го покажем.”

В „Некст”, 1988: След като напуска „Епъл”, той свободно се отдава на най-положителните и най-отрицателните си импулсивни желания.

С Джон Ласетър през август 1997: Под ангелското му лице и държание се крие творчески перфекционизъм, който може да се сравнява само с този на Джобс.

Вкъщи, докато работи над речта, която ще изнесе на изложението „Макуърлд” в Бостън, след като се връща в „Епъл” през 1997: „Геният се крие в лудостта.”

Докато сключва окончателното споразумение по телефона с Гейтс: „Бил, благодаря ти, че подкрепяш компанията. Мисля, че благодарение на нея светът е едно по-хубаво място.”

На изложението „Макуърлд” в Бостън: „Това беше най-глупавият гаф, който съм правил на сцената. Аз и „Епъл” изглеждахме някак дребни, като че ли всичко беше в ръцете на Бил.”

С жена си Лорийн в двора на дома им в Пало Алто, август 1997: тя е човекът, който му осигурява опора и стабилност.

В кабинета си у дома в Пало Алто, 2004: „Харесва ми да живея на пресечната точка между технологиите и изкуството.”

Снимки от семейния албум на Джобс

През август 2011, когато Джобс вече беше много болен, двамата седяхме в стаята му и разглеждахме снимки от сватбата му и от семейните ваканции, които да използвам в книгата.

Брачната церемония през 1991: Церемонията ръководи Кобун Чино, духовният наставник на Джобс по сото дзен.

С баща си Пол Джобс, който се гордее с него. Сестра му Мона издирва биологичния им баща, но Стив отказва да се срещне с него.

Заедно с Лорийн и дъщеря си Лиса от предишна връзка разрязват сватбената торта.

Лорийн, Лиса и Стив. Скоро след сватбата на баща си Лиса се мести да живее при него. Остава там до завършването на гимназия.

Стив, Ийв, Рийд, Ерин и Лорийн в Равело, Италия, през 2003. Дори когато е на почивка, Стив често се затваря в работата си.

С дъщеря си Ийв в парк в Пало Алто: „Тя е волен дух – най-опърничавото дете, което познавам. Така ми се пада.”

С Лорийн, Ийв, Ерин и Лиса при Коринтския канал в Гърция през 2006: „За младите сега светът е един и същ.”

С Ерин в Киото, 2010: Баща й я завежда на екскурзия в Япония, където преди това е ходил с Рийд и Лиса.

С Рийд в Кения през 2007: „Когато ми откриха рак, помолих Бог, или който стои там горе, да видя как Рийд завършва гимназия.”

И още една снимка от Даяна Уокър: Стив в къщата си в Пало Алто през 2004.

ГЛАВА 1

Детство

Изоставен и избран

Осиновяването

Когато се уволнява от Бреговата охрана на САЩ след края на Втората световна война, Пол Джобс се хваща на бас с бойните си другари, че до две седмици ще си намери жена. Стегнат, висок корабен механик, целият в татуировки, той много прилича на Джеймс Дийн, но не външният му вид е това, което привлича вниманието на Клара Агопян – лъчезарно момиче, дъщеря на арменски емигранти. Спечелва я фактът, че той и приятелите му имат кола, а хората от компанията, с която тя смята да излезе онази вечер – не. Десет дни по-късно, през март 1946 г., Пол се сгодява за Клара и спечелва облога. Двамата имат щастлив брак, който продължава повече от четирийсет години, докато смъртта не ги разделя.

Пол Рейнълд Джобс израства в млекодобивна фирма в Джърмантаун, щата Уисконсин. Въпреки че баща му е пияница и понякога го бие, той има добродушен и спокоен характер, скрит зад грубовата външност. След като изпада от гимназията, Пол обикаля Средния запад, работейки като монтьор на различни места, а на деветнайсет постъпва в Бреговата охрана, въпреки че дори не умее да плува. Разпределен е на борда на „Генерал Мейгс“, който през по-голямата част от войната превозва войници до Италия под командването на генерал Патън. Като умел механик и стрелец, Пол получава няколко отличия, но заради някои дребни провинения до края си остава обикновен матрос.