Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Артър Рок. Легендарен инвеститор в областта на новите технологии; един от първите членове на управителния съвет на „Епъл“; наставник на Джобс.

Джонатан Рубинщайн – Руби. Работи с Джобс в NeXT; през 1997 г. става главен хардуерен инженер в „Епъл“.

Майк Скот. Извикан от Марккула през 1977 г. за президент на „Епъл“ в опит да командва Джобс.

Джон Скъли. Член на ръководството на „Пепси“, извикан от Джобс за изпълнителен директор на „Епъл“ през 1983 г.; по-късно се скарват и изгонва Джобс през 1985 г.

Джоан Шибле Джандали Симпсън. Родена в Уисконсин; биологичната майка на Стив Джобс, когото дава за осиновяване, и на Мона Симпсън, която отглежда.

Мона Симпсън. Биологична сестра на Джобс; двамата разбират за роднинската си връзка през 1986 г. и се сближават. Пише няколко романа, в които използва за прототипи на героите майка си, Джоан („Навсякъде, но не и тук“), Джобс и дъщеря му Лиса („Обикновен мъж“) и баща си, Абдулфатах Джандали („Изгубеният баща“).

Алви Рей Смит. Съосновател на „Пиксар“, който влиза в противоречия с Джобс.

Бърел Смит. Гениален, но душевно болен програмист от първоначалния екип на „Maк“; през 90-те години развива шизофрения.

Авейдис Теванян – Ейви. Работи с Джобс и Рубинщайн в NeXT; става главен софтуерен инженер в „Епъл“ през 1997 г.

Джеймс Винсънт. Британец, меломан, младши партньор на Лий Клоу и Дънкан Милнър в рекламната фирма, наета от „Епъл“.

Рон Уейн. Запознава се с Джобс в „Атари“; става партньор с него и Возняк в прохождащата „Епъл“, но неразумно решава да се откаже от равния си дял.

Стивън Возняк. Най-големият специалист по електротехника в гимназия „Хоумстед“; Джобс измисля начин да опакова и продава удивителните му печатни платки; двамата стават партньори при основаването на „Епъл“.

Света променят тези, които са достатъчно луди да мислят, че могат.

Рекламата на „Епъл“ „Мисли различно“ от 1997 г.

УВОД

Как се появи тази книга


През лятото на 2004 г. ми се обади Стив Джобс. От години поддържахме приятелски контакти, ту по-интензивни, ту по-малко, най-вече когато пускаше нов продукт и искаше това да бъде отразено в „Тайм“, Си Ен Ен или друга от медиите, в които работех. Сега обаче бях излязъл от тази сфера и се чувахме рядко. Поговорихме си за института „Аспен“, в който бях отскоро, и аз го поканих да изнесе лекция на летния ни семинар в Колорадо. Каза, че с удоволствие би дошъл, но не за да се изявява пред публика. Искал да се поразходим заедно и да си поприказваме.

Стори ми се малко странно. Още не знаех, че дългите разходки са предпочитаната му обстановка за сериозни разговори. Стана ясно, че иска да напиша биографична книга за него. Наскоро бях издал биографията на Бенджамин Франклин и пишех за Алберт Айнщайн. Първата ми реакция бе да го попитам, полу на шега, дали възприема себе си като естествено продължение на тази поредица (Бенджамин Франклин – Алберт Айнщайн – Стив Джобс). Понеже смятах, че все още е в разгара на изпълнената си с поврати кариера, в която го очакват още много възходи и спадове, отказах. Рано е за биография, казах му. Може би след десет-двайсет години, когато се пенсионираш...

Познавахме се от 1984 г., когато дойде в Манхатън, за да обядва с редакцията на „Тайм“ и да похвали новия си „Макинтош“. Дори тогава бе доста сприхав – нахвърли се върху един кореспондент на списанието, че публикувал твърде лична статия за него, която го засегнала. В следващите ни разговори обаче неусетно бях завладян, както мнозина други, от силно емоционалния му характер. Продължихме да поддържаме връзка и след като го изгониха от „Епъл“. Когато се канеше да лансира нов продукт, например компютър на NeXT или филм на „Пиксар“, лъчът на очарованието му внезапно се фокусираше върху мен; Стив ме завеждаше в някой суши ресторант в Манхатън и ме убеждаваше, че това, което иска да пусне на пазара, е най-доброто, което е създавал някога. Харесвах го.

Когато си върна престола в „Епъл“, сложихме снимката му на корицата на „Тайм“. Скоро след това започна да ми пуска идеи за една поредица от статии за най-влиятелните хора на столетието, която подготвяхме. Тъкмо беше стартирал кампанията си „Мисли различно“ с емблематични снимки на някои от личностите, за които пускахме материали, и смяташе оценяването на историческото им влияние за изключително интересно занимание.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное