В крайна сметка проведох над четирийсет интервюта и разговора с него: някои официално – в дневната на дома му в Пало Алто, други – по телефона или по време на дълги разходки пеша или с кола. При всяка среща през тези две години споделяше все по-лични и важни подробности, макар че от време на време ставах свидетел и на онова, което старите му колеги в „Епъл“ наричат „изкривяване на действителността“. Понякога това се изразяваше в изневеряване на паметта, срещу което никой не е застрахован; друг път той измисляше своя алтернативна реалност, в която успяваше да убеди и мен, и самия себе си. За да проверя и допълня историята на живота му, съм разговарял с повече от сто негови приятели, роднини, конкуренти, съперници и колеги.
Жена му също не пожела да ме ограничава или контролира, нито да види предварително какво смятам да публикувам. Дори силно ме насърчаваше да бъда обективен не само към успехите, а и към провалите му. Тя е един от най-умните и уравновесени хора, които познавам.
– Няма какво да се лъжем – в живота и характера му има някои изключително неприятни черти – призна тя пред мен още в началните етапи на писането. – Не се опитвай да разкрасяваш. Много го бива да си измисля, но има забележителен живот и искам всичко да бъде разказано достоверно.
Оставям читателят да оцени дали съм се справил. Сигурен съм, че някои от героите в тази пиеса си спомнят събитията другояче, или ще сметнат, че съм попаднал в изкривената реалност на Джобс. Както докато пишех биографията на Хенри Кисинджър, която се оказа добра репетиция за настоящата книга, срещнах хора с толкова силни положителни или отрицателни емоции към Джобс, че в много случаи ефектът на изкривената реалност е очевиден. Постарал съм се обективно да балансирам противоречивите свидетелства и да бъда максимално прозрачен по отношение на източниците си.
Това е книга за шеметния живот и буйния характер на един предприемчив човек, чийто стремеж към съвършенство и свирепа амбиция промениха по революционен начин шест сфери на човешката дейност: персоналните компютри, анимационното кино, музиката, телефоните, таблетите и цифровото книгоиздаване. Нека да добавим още една – търговията на дребно, която Джобс не преобрази в истинския смисъл да думата, но обогати с въображение. Освен това той проправи пътя за създаването на нов пазар на цифрово съдържание чрез програмни продукти, а не
просто чрез уебсайтове. В този процес той създаде не само новаторски устройства, а също – при втория си опит – стабилна компания, носеща неговата генетична информация и събрала талантливи проектанти и дръзки инженери, които ще пренесат идеите му в бъдещето. През август 2011 г., точно преди да подаде оставка като изпълнителен директор, начинанието, което е започнал навремето в гаража на родителите си, се превърна в най-скъпата компания в света.
Надявам се също, че това е книга за новаторството. Във време, когато Съединените щати търсят начини да запазят новаторския си устрем и всички икономики са насочили усилията си към развитието на цифровите технологии, Джобс се откроява като най-ярък символ на изобретателността, въображението и постоянните нововъведения. Той знаеше, че най-добрият начин да създадеш нещо ценно през XXI век е да комбинираш творчество с технология, и изгради компания, в която размахът на въображението е съчетан с невероятни постижения на техниката. Той и колегите му от „Епъл“ постигнаха целта си да мислят различно. Те създадоха не просто скромни подобрения на съществуващи продукти, насочени към определени целеви групи, а съвсем нови устройства и услуги, от които потребителите все още не подозираха, че се нуждаят.
Джобс не е примерен ръководител или герой, представен за всеобщо подражание. Когато се поддаваше на демоните си, той често довеждаше хората около себе си до гняв и отчаяние. Неговите характер, амбиции и творения обаче бяха тясно свързани в една хармонична система – точно както хардуерът и софтуерът на „Епъл“. Затова историята на живота му е едновременно осветляваща и поучителна, пълна с уроци за новаторство, характер, лидерски качества и ценности.
Шекспировата пиеса „Хенри V“ (разказ за един властен и незрял принц, който става избухлив, но чувствителен крал, коравосърдечен, но сантиментален, вдъхновяващ, но несъвършен) започва с призива: „О, огнена музо, която ще се възвисиш в бляскавото небе на фантазията.“ За Стив Джобс възвисяването в бляскавото небе на фантазията започва с разказа за едно дете с две майки и двама бащи, израснало в долина, която току-що е открила как да превръща силиция в злато.
ФОТОГРАФИИ
Пол Джобс със Стив, 1956
Къщата в Лос Алтос с гаража, където се ражда „Епъл“
Снимка от албума на класа, гимназия „Хоумстед“, 1972
Чаршафът с ръката, показваща среден пръст – шеговито произведение на Джобс и Возняк
Снимки от портфолиото на Даяна Уокър