Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Веднъж баща му намира марихуана във фиата му. „Какво е това?“ – попитал. „Трева“ – спокойно отговорил Джобс. Това е един от малко пъти в живота си, когато вижда баща си ядосан.

– Беше единственото ми истинско скарване с татко. – Баща му обаче отново отстъпва пред капризите на сина си. – Накара ме да обещая, че няма повече да пуша трева, но аз не му обещах.

Нещо повече – в дванайсети клас Стив започва да употребява ЛСД и хашиш. Освен това пробва психотропния ефект от лишаването от сън.

– Почнах да се друсам по-често. От време на време вземахме ЛСД, обикновено някъде из полето или в колите.

През последните два гимназиални класа Джобс е в силен интелектуален подем, но се оказва на кръстопът между любовта си към електрониката и влечението към литературата и творческите начинания.

– Започнах да слушам много музика и да чета и друга литература освен научно-техническа: Шекспир, Платон... Страшно харесвах „Крал Лир“.

Сред любимите му четива са „Моби Дик“ и поезията на Дилън Томас. Попитах го защо толкова харесва крал Лир и капитан Ахав, двама от най-амбициозните и целеустремени герои в литературата, но той не коментира тази връзка, затова не настоявах.

– В дванайсети клас посещавах един уникален курс по литература. Учителят приличаше на същински Ърнест Хемингуей. Заведе ни на поход със снегоходки в Йосемит.

Един от курсовете, които посещава Джобс, по-късно се превръща в нещо като легенда в Силициевата долина – курсът по електроника на Джон Маккълъм, бивш военен пилот, притежаващ актьорски талант да запленява учениците си със зрелищни номера като мълнии от трансформатор на „Тесла“. Малкият му склад, чийто ключ поверява само на любимците си в класа, е пълен с транзистори и други, събрани откъде ли не части.

Класната стая на Маккълъм се помещава в малка барака в края на учебния комплекс, до паркинга.

– Тук беше – каза ми Джобс, като надничаше през прозореца. – А там, отстрани, учехме устройство на автомобила. – Това разположение сякаш символизира прехода в интересите между поколението на баща му и неговото. – Господин Маккълъм беше убеден, че електрониката е бъдещето на автомобила.

Маккълъм е привърженик на военната дисциплина и подчинението пред висшестоящия. Джобс – точно обратното. Той вече не крие неприязънта си към авторитарния подход и поведението му е смесица от неукротима страст и бунтарска независимост. По-късно Маккълъм си спомня:

– Обикновено седеше в някой ъгъл и се занимаваше сам. Не се интересуваше нито от мен, нито от останалите в класа.

Той никога не се доверява на Джобс дотолкова, че да му повери ключа от склада си. Веднъж Стив решава да използва някаква част и понеже я няма, телефонира за сметка на ответния абонат във фирмата-производител – „Бъроус“ в Детройт. Казва, че тества нов продукт и иска да провери как ще функционира с нея. Частта пристига с въздушна поща няколко дни по-късно. Когато Маккълъм го пита откъде я е взел, Джобс гордо обяснява как се е обадил за сметка на фирмата и какво е казал на служителите.

– Това ме вбеси – споделя Маккълъм. – Не исках възпитаниците ми да се държат така.

Джобс му отговаря: „Нямам пари за телефонни разговори, а те са достатъчно богати.“

Джобс изкарва курса на Маккълъм само за една вместо за обичайните три години. За една практическа задача прави прекъсвач с фотоклетка, който спира тока, когато е изложен на светлина – нещо, което всеки гимназист би могъл да направи. Много повече се интересува от лазери, за които е научил доста неща от баща си. С няколко приятели създават пулсиращо осветление за купони, като отразяват лазери от огледала, закрепени за тонколоните на стереоуредбата му.

ГЛАВА 2

Странната двойка

Двамата Стивовци

Воз

Докато посещава курса на Маккълъм, Джобс се сприятелява с един студент, който е абсолютният любимец на учителя и истинска легенда в училището заради техническите си умения. Стивън Возняк, чийто по-малък брат ходи на плуване с Джобс, е с близо пет години по-голям от него и доста по-навътре в електрониката. На емоционално и психологическо ниво обаче той все още е един жаден за знания гимназист.

Също като Джобс, Возняк е научил много от баща си. Уроците обаче са различни. Пол Джобс, който няма дори средно образование, като монтьор се научил сам да избира авточасти и да извлича печалба от продажбата им. Франсис Возняк, наричан още Джери, е инженер, дипломирал се с отличие от Калифорнийския технически университет. По-късно става ракетен инженер в „Локхийд“. Той възхвалява висшето образование и гледа с пренебрежение на всички, които работят в търговията и маркетинга.

– Казваше ми, че инженерната наука е най-висшето ниво на човешкото познание – спомня си по-късно Стив Возняк. – Тя движи прогреса на обществото.

Един от първите спомени на Возняк е как един уикенд отива в работилницата на баща си и той му показва разни електронни части.

– Постави ги пред мен на масата, за да си поиграя.

Момчето смаяно гледа как Возняк-старши се опитва да изкара равна вълнова линия на един видеоекран, за да демонстрира, че интегралните му схеми работят.