Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

На голям чаршаф, който Баум е боядисал в тон със знамето на гимназията – в зелено и бяло – тримата нарисуват огромна ръка, показваща среден пръст. Майката на Баум, иначе порядъчна еврейка, им показва как да очертаят контурите и каква щриховка да използват, за да изглежда по-реалистично. „Знам какво е това“ – подхилква се тя, докато им помага. Монтират система от въжета и макари, с която да разпънат плаката точно когато зрелостниците минават под балкона. Подписват творението си SWAB JOB – инициалите на Возняк и Баум плюс част от името на Джобс. Шегата дълго ще се помни в училището – и коства на Джобс поредното наказание.

За друг шегаджийски номер Возняк сглобява джобно устройство, излъчващо телевизионни сигнали. Той го внася в някое помещение, където много хора гледат телевизия – например спалня в общежитието – и тайно натиска копчето, за да се появят смущения на образа. Когато някой стане и удари телевизора, Воз пуска копчето и картината се оправя. След като известно време разиграва така нищо неподозиращата жертва, той усложнява нещата. Държи копчето натиснато, докато някой не бутне антената. Накрая нагласява нещата така, че хората да си помислят, че някой трябва да държи постоянно антената или да подпира телевизора, като стои на един крак. Години по-късно, по време на една лекция Джобс има проблеми с видеосистемата и се отклонява от темата, за да разкаже повече за забавленията с онова устройство:

– Воз го слагаше в джоба си и двамата влизахме в нечия стая, където пичовете гледаха нещо, примерно „Стар Трек“. Воз прецакваше телевизора и някой ставаше да го оправя. Щом вдигнеше крак от земята, Воз пускаше копчето; когато оня стъпеше, пак го натискаше. – Джобс застана в невъзможна изкривена поза на подиума и се разсмя, докато обясняваше: – И след пет минути някой заставаше по този начин!

Синята кутия

Най-удивителната комбинация от електроника и пакостлив гений – и лудорията, която спомага за създаването на „Епъл“ – реализират един неделен следобед, когато погледът на Возняк случайно попада върху статия в един брой на „Ескуайър“, оставен от майка му на кухненската маса. Това става през септември 1971 г., когато той се кани на другия ден да заминава за „Бъркли“, третия му колеж. В статията си „Тайната на синята кутийка“ Рон Розенбаум обяснява как хакерите и телефонните пирати са открили начин да провеждат безплатни междуградски разговори, като копират тоновете, пренасочващи сигнали по мрежата на телефонната компания АТТ.

– Още на средата на статията телефонирах на най-добрия ми приятел Стив Джобс и му прочетох части от нея – спомня си Возняк.

Той знае, че Джобс, който тогава започва последната си година в гимназията, е един от малкото хора, които ще споделят вълнението му.

Герой на статията е Джон Дрейпър – хакер, който открива, че звукът от свирката, която се продава в пакетите на една марка корнфлейкс, издава същия 2600-херцов тон, използван в разпределителните кутии на телефонните мрежи. Така успява да излъже системата да пропуска междуградските разговори без допълнително таксуване. Статията разкрива, че други тонове, служещи за пренасочване на разговори, могат да се намерят в един брой на „Бел Систем Текникал Джърнал“, който АТТ веднага започва да изтегля от библиотеките.

Още в момента, в който чува това от Возняк, Джобс осъзнава, че веднага трябва да се доберат до специализираното списание.

– Воз ме взе след няколко минути и веднага тръгнахме за библиотеката на Станфорд да го търсим там – разказва той. В неделя библиотеката е затворена, но те знаят за една врата, която рядко се заключва. – Почнахме трескаво да ровим из купищата списания и накрая Воз намери броя с всичките честоти. Отворихме го и... леле! Цялата информация беше там. Не спирахме да си повтаряме: „Истина е! Мамка му, истина е!“ Всичко беше написано – тоновете, честотите.

Още същата вечер, преди края на работното време, Возняк отива в „Сънивейл Илектроникс“ и купува всички части, които им трябват за сглобяването на аналогов тонов генератор. Джобс още пази честотомера, който е конструирал за Изследователския клуб на „Хюлет-Пакард“, и чрез него калибрират желаните тонове. С помощта на телефонна шайба успяват да повторят и запишат звуците, описани в статията. В полунощ вече са готови да изпробват устройството. За съжаление осцилаторите, които използват, не са достатъчно стабилни, за да имитират точните тонове и да излъжат апаратите на телефонната компания.

– Установихме нестабилността с помощта на честотомера на Стив, – спомня си Возняк – но не можехме да го накараме да заработи. На другата сутрин заминавах за „Бъркли“, затова решихме, щом пристигна, да започна да работя върху цифров вариант.

Никой до този момент не е правил цифрова синя кутия, но Воз не се плаши от предизвикателството. С диоди и транзистори от „Рейдио Шак“ и с помощта на един студент по музика от общежитието, който има добър слух, успяват да сглобят устройството преди Деня на благодарността.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное