Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

В „Рийд“ учат само хиляда студенти, наполовина на учениците в гимназия „Хоумстед“. Университетът е известен със свободната хипарска атмосфера, комбинирана, малко парадоксално, със строги академични стандарти и престижни дипломи. Пет години по-рано Тимъти Лиъри, гуруто на психеделичното просвещение обикаля страната да търси поддръжници на своята „Лига за духовно откриване“ (League for Spiritual Discovery, или ЛСД). Тогава той сяда по турски пред студентите в „Рийд“ и заявява на слушателите си: „Като всяка велика религия от миналото ние търсим божественото в себе си... Тези древни цели изразяваме със следната метафора на настоящето: Включи се, настрой се, оттегли се.“ Много студенти в „Рийд“ приемат този призив съвсем сериозно и през 70-те делът на отпадналите от университета надвишава една трета.

През есента на 1972 г., когато идва време Джобс да се запише в „Рийд“, родителите му го закарват до Портланд, но в пореден израз на неподчинение той не им позволява да го изпратят до студентското градче. Дори не им казва „довиждане“ или „благодаря“. По-късно разказва за този момент с несвойствено за него съжаление:

Това е едно от нещата, от които наистина се срамувам. Държах се малко безчувствено и вероятно ги обидих. Не трябваше да го правя. Сториха толкова много, за да отида да уча там, а аз не ги исках близо до мен. Не исках хората да видят, че имам родители. Исках да бъда като сирак, който е скитал из страната с влакове, пристигнал отникъде, без корени, без връзки, без минало.

В края на 1972 г. в американския студентски живот настъпват резки промени. Виетнамската война и наборната кампания, която я съпътства, са към края си. Политическите теми вече не са толкова актуални в университетите и среднощните дискусии в общежитията отстъпват място на разговорите за бъдещата професионална реализация. Джобс е силно повлиян от различни книги за духовно просветление, най-вече от „Бъди тук и сега“ – ръководство по медитация и използване на психотропни вещества от Баба Рам Дас, по рождение Ричард Олпърт.

– Беше задълбочено четиво – спомня си Джобс. – Промени мен и много от приятелите ми.

Най-близкият от тези приятели е Даниел Котке – друг първокурсник с рядка брадица, който се запознава с Джобс една седмица след пристигането им в „Рийд“ и споделя увлеченията му по дзен, Дилън и ЛСД. Котке идва от богато нюйоркско предградие; той е умен, но слабохарактерен, с добродушен нрав на дете, израснало под похлупак, още по-мекушав заради интереса си към будизма. Това духовно търсене го кара да отрича материалните блага, но въпреки това силно се впечатлява от колекцията записи на Джобс.

– Стив имаше магнетофон ТЕАК и огромно количество пиратски записи на Дилън – спомня си Котке. – Беше едновременно супер готин и много навътре в електрониката.

Джобс прекарва голяма част от времето си с Котке и приятелката му Елизабет Холмс, въпреки че я оскърбява още при първата им среща, като я пита колко пари ще иска, за да прави секс с друг мъж. Заедно отиват на автостоп до океана, водят типичните за тази възраст среднощни разговори за смисъла на живота, ходят на фестивали на любовта в местния кришнарски храм и посещават будисткия център за безплатна вегетарианска храна.

– Водехме адски забавен, но и философски живот – разказва Котке. – Бяхме сериозно хлътнали по дзен.

Джобс дава на Котке да чете и други книги, включително „Дзен разум за начинаещи“ от Шунрю Сузуки, „Автобиографията на един йога“ от Парамаханса Йогананда и „Пътешествие през духовния материализъм“ от Чогям Трунгпа. В таванското помещение над спалнята на Елизабет Холмс обзавеждат стая за медитация с копия на индийски рисунки, индийско килимче, свещи, тамян и възглавнички.

– На тавана имаше капак, през който се излизаше в подпокривното пространство, което беше огромно – разказва Джобс. – Понякога вземахме халюциногени, но през повечето време просто медитирахме.

Увлечението на Джобс по източните духовни учения и особено дзен не е временна младежка прищявка. Той му се отдава с типичния си плам и будистката философия става неразделна част от душевността му.

– Стив е много навътре в дзен и това много му влияе – споделя Котке. – Във всичко, което прави, виждаш строг, минималистичен естетизъм и огромна вглъбеност.

Джобс силно се влияе и от значението, което будизмът отделя на интуицията:

– Започнах да осъзнавам, че интуитивното разбиране и съзнание са по-важни от абстрактното мислене и интелектуалния логически анализ.

Силната му емоционалност обаче пречи да постигне вътрешен покой; увлечението му по дзен не е съпроводено от спокойствие, душевен мир или смиреност в отношенията с другите.