Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

В Бостън Фридланд слуша реч на Баба Рам Дас, автора на „Бъди тук и сега“, и също като Джобс и Котке се увлича по източните философии. През лятото на 1973 г. отива в Индия, за да се срещне с гуруто на Рам Дас, Неем Кароли Баба – известен сред многобройните си последователи като Махарадж Джи. След като се връща, есента Фридланд приема духовно име и започва да се разхожда по сандали и широк индийски халат. Живее на квартира извън студентското градче, в стая над един автосервиз, и Джобс често ходи у тях. Той е запленен от привидно искреното убеждение на Фридман, че духовното просветление е реално и постижимо.

– Той отвори очите ми за ново ниво на съзнанието – смята Джобс.

Фридланд също е възхитен от Джобс.

– Винаги ходеше бос – споделя пред един репортер. – Най-много ме впечатли пламенността му. От каквото и да се заинтересуваше, винаги се вглъбяваше в него до степен на неразумност.

Джобс успешно развива умението да влияе на хората с немигащия си поглед и продължителното си мълчание.

– Един от триковете му бе да гледа втренчено този, с когото говори. Вторачваше се в очите ти, задаваше въпрос и искаше да му отговориш, без да отместваш поглед.

Според Котке много черти от характера на Джобс – включително някои, които запазва през целия си живот – са копирани от Фридланд:

– Фридланд научи Стив на изкривяването на реалността. Беше обаятелен човек, малко измамник и умееше да извърти нещата според желанията си. Жизнен, самоуверен, властен. Стив се възхищаваше на това и след известно време започна да му подражава.

Джобс се възхищава от умението на Фридман винаги да се превръща в център на вниманието.

– Робърт беше много общителен и обаятелен тип, като пътуващ търговец – спомня си Котке. – Когато се запознахме, Стив беше срамежлив и нерешителен, много затворен в себе си. Мисля, че Робърт го научи как да се рекламира, да излиза от черупката си, да общува и да овладява ситуацията. – Фридланд умеел да привлича хората. – Където и да влезеше, всички го забелязваха. Когато дойде в „Рийд“, Стив беше негова противоположност. След като започна да дружи с Робърт, това отчасти се промени.

В неделните вечери Джобс и Фридланд често ходят в кришнарския храм в западните покрайнини на Портланд, понякога заедно с Котке и Холмс. Там танцуват и пеят с цяло гърло.

– Изпадахме в истеричен транс – спомня си Холмс. – Робърт пощуряваше и танцуваше като луд. Стив беше по-сдържан, сякаш се срамуваше да се отърси от задръжките.

След това се гощават с вегетарианска храна, сервирана в картонени чинии.

Фридланд е управител на 90 хектара ябълкова градина на шейсетина километра югозападно от Портланд, собственост на ексцентричния му чичо милионер от Швейцария Марсел Мюлер. След като започва да се увлича по източните философии, Робърт основава там комуна, която кръщава „Ол Уан Фарм“ (ферма „Всички сме едно“). Джобс прекарва там уикендите с Котке, Холмс и други търсачи на просветление. Фермата има главна постройка, голяма плевня и барака за инструменти, където спят Котке и Елизабет Холмс. Джобс поема подрязването на ябълките.

– Стив се грижеше за градината – казва Фридланд. – Произвеждахме екологично чист сайдер. Работата на Стив беше да ръководи отряд от некадърници, които да подкастрят дръвчетата и да поддържат градината в сносен вид.

Монаси и послушници от храма на Кришна също идват и приготвят вегетариански угощения, ухаещи на кимион, кориандър и куркума.

– Стив идваше умрял от глад и се натъпкваше хубаво – спомня си Елизабет. – После тичаше да повръща. Години наред мислех, че страда от булимия. Беше много жалко, защото полагахме толкова усилия да организираме почерпките, а той не можеше да се възползва.

Проповедническият стил на Фридман започва да дразни Джобс.

– Може би откриваше у себе си твърде много от чертите на Робърт – смята Котке.

Въпреки че комуната би трябвало да служи като бягство от материалното, Фридман все повече започва да я управлява като фирма; кара последователите си да секат и продават дърва, да правят преси за сок и печки на въглища и да вършат безплатно други трудови дейности. Веднъж Джобс си ляга под масата в кухнята и с изненада установява, че през нощта разни хора се промъкват да крадат храната на другите от хладилника. Комунната икономика не е за него.

– Всичко стана твърде материалистично – спомня си той. – Момчетата и момичетата решиха, че работят прекалено много за фермата на Робърт, и започнаха един по един да напускат. Стана ми доста гадно.

Много по-късно, когато Фридланд вече беше милиардер и висш ръководен кадър в медодобива и производството на злато – работил във Ванкувър, Сингапур и Монголия – двамата си поприказвахме на чашка в Ню Йорк. Вечерта изпратих имейл на Джобс, като споменах за срещата. Само след час ми се обади от Калифорния и ме предупреди да не слушам Фридланд. Каза ми, че когато фирмата на Фридланд имала проблеми с екологичните власти заради замърсявания от мините, той се опитал да се свърже с него, за да го накара да му ходатайства пред Бил Клинтън. Джобс обаче не му отговорил.