Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Бранд е собственик на пътуващия магазин „Цяла земя“ – камион, с който обикаля страната и продава полезни инструменти и образователни материали. През 1968 г. решава да разшири дейността си, като прави каталога „Цяла земя“ (Whole Earth Catalog). На първата му корица отпечатва известната снимка на Земята от космоса, а подзаглавието гласи: „Достъп до инструментите“. Философията зад това начинание е, че техниката може да служи на човека. На първата страница на първото издание Бранд пише: „Днес се развива нов свят на съкровена, лична мощ – мощта на отделния човек да се образова сам, сам да търси вдъхновение, сам да оформя средата си и да споделя преживяванията си с онзи, който се интересува от тях. Инструментите, подпомагащи този процес, можете да намерите в каталог „Цяла земя“. Бъкминстър Фълър го допълва със стихотворение, започващо така: „Виждам Бог в инструментите и механизмите, които работят надеждно.“

Джобс става почитател на каталог „Цяла земя“. Особено му харесва последният брой, излязъл през 1971 г., когато той още е гимназист.

– На задната корица на последния брой – спомня си той – имаше снимка на някакъв селски път на разсъмване, едно от онези шосета, на които можеш да се озовеш, ако пътуваш на стоп. Отдолу пишеше: „Останете гладни. Останете си глупаци.“

Бранд смята Джобс за едно от най-пълните олицетворения на културната смесица, популяризирана от каталога:

– Стив е точно на пресечната точка на алтернативната култура и информационните технологии. Той бе привърженик на убеждението, че инструментите трябва да служат на човека.

Каталогът на Бранд излиза със съдействието на института „Портола“ – фондация, посветена на зараждащото се компютърно обучение. Освен това тя подпомага създаването на „Пийпълс Къмпютър Къмпани“, което в действителност не е компания, а информационен бюлетин и организация с девиз „Компютрите работят за хората“. В сряда вечер организират благотворителни угощения и двама от редовните им посетители, Гордън Френч и Фред Мор, решават да основат официален клуб, където членовете да обменят новини за персоналните електронни устройства.

Голямо въодушевление настъпва с появата на януарския брой за 1975 г. на „Попюлар Меканикс“, на чиято корица е представен първият компютърен комплект „Алтеър“. Конструкторът не е нещо особено – просто купчина части за 495 долара, които се запояват върху платка. Готовото устройство няма много функции, но за любителите и хакерите то е предвестник на една нова ера. Бил Гейтс и Пол Алън прочитат списанието и започват работа върху една версия на BASIC (лесен за използване програмен език) за „Алтеър“. Комплектът привлича вниманието и на Джобс и Возняк. Когато е доставен в „Пийпълс Къмпютър Къмпани“, конструкторът „Алтеър“ е избран за основна тема на първото събрание на клуба, организирано от Френч и Мор.

Компютърен клуб „Хоумбрю”

Групата става известна като компютърен клуб „Хоумбрю“ („Домашна напитка“) и се основава на лансираната от „Цяла земя“ комбинация между алтернативна култура и технология. Той става за персоналните компютри онова, което е кафенето „Търкс Хед“ по времето на Самюел Джонсън – място за обмяна и разпространение на идеи. Мор пише обявата за първата среща, която се състои на 5 март 1975 г. в гаража на Френч в Менло Парк: „Искате да сглобите собствен компютър? Конзола, телевизор или пишеща машина? Тогава елате на среща с хора, които споделят вашите интереси!“

Алън Баум вижда поканата на дъската за обяви в „Хюлет-Пакард“ и се обажда на Возняк, който се съгласява да отиде с него.

– Тази нощ се превърна в една от най-важните в живота ми – спомня си Воз.

Идват трийсетина души, много от които остават извън отворената врата на гаража, и всеки по ред разказва за интересите си. Возняк, който по-късно признава, че страшно се е притеснявал, казва, че обича „видеоигрите, платените филми по хотелите, конструирането на изчислителни машини за научни цели и на телевизори“. Правят демонстрация на новия „Алтеър“, но по-важното за Возняк е, че той за първи път вижда листовка с технически данни на микропроцесор.

Докато размишлява за микропроцесора – един чип, който съдържа целия централен процесор на компютъра – изведнъж му хрумва нещо. Возняк работи върху създаването на терминал с клавиатура и монитор, който да бъде свързан с миникомпютър, разположен на разстояние. С помощта на микропроцесор би могъл да вгради част от капацитета на миникомпютъра в самия терминал, тъй че да служи като самостоятелен настолен компютър. Идеята е забележителна: клавиатура, монитор и компютър като цялостна единица.

– Цялата концепция на персоналния компютър просто се материализира в главата ми – разказва той. – Още същата нощ започнах да скицирам на хартия онова, което стана известно като Apple I.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное