Бранд е собственик на пътуващия магазин „Цяла земя“ – камион, с който обикаля страната и продава полезни инструменти и образователни материали. През 1968 г. решава да разшири дейността си, като прави каталога „Цяла земя“
Джобс става почитател на каталог „Цяла земя“. Особено му харесва последният брой, излязъл през 1971 г., когато той още е гимназист.
– На задната корица на последния брой – спомня си той – имаше снимка на някакъв селски път на разсъмване, едно от онези шосета, на които можеш да се озовеш, ако пътуваш на стоп. Отдолу пишеше: „Останете гладни. Останете си глупаци.“
Бранд смята Джобс за едно от най-пълните олицетворения на културната смесица, популяризирана от каталога:
– Стив е точно на пресечната точка на алтернативната култура и информационните технологии. Той бе привърженик на убеждението, че инструментите трябва да служат на човека.
Каталогът на Бранд излиза със съдействието на института „Портола“ – фондация, посветена на зараждащото се компютърно обучение. Освен това тя подпомага създаването на „Пийпълс Къмпютър Къмпани“, което в действителност не е компания, а информационен бюлетин и организация с девиз „Компютрите работят за хората“. В сряда вечер организират благотворителни угощения и двама от редовните им посетители, Гордън Френч и Фред Мор, решават да основат официален клуб, където членовете да обменят новини за персоналните електронни устройства.
Голямо въодушевление настъпва с появата на януарския брой за 1975 г. на „Попюлар Меканикс“, на чиято корица е представен първият компютърен комплект „Алтеър“. Конструкторът не е нещо особено – просто купчина части за 495 долара, които се запояват върху платка. Готовото устройство няма много функции, но за любителите и хакерите то е предвестник на една нова ера. Бил Гейтс и Пол Алън прочитат списанието и започват работа върху една версия на
Групата става известна като компютърен клуб „Хоумбрю“ („Домашна напитка“) и се основава на лансираната от „Цяла земя“ комбинация между алтернативна култура и технология. Той става за персоналните компютри онова, което е кафенето „Търкс Хед“ по времето на Самюел Джонсън – място за обмяна и разпространение на идеи. Мор пише обявата за първата среща, която се състои на 5 март 1975 г. в гаража на Френч в Менло Парк: „Искате да сглобите собствен компютър? Конзола, телевизор или пишеща машина? Тогава елате на среща с хора, които споделят вашите интереси!“
Алън Баум вижда поканата на дъската за обяви в „Хюлет-Пакард“ и се обажда на Возняк, който се съгласява да отиде с него.
– Тази нощ се превърна в една от най-важните в живота ми – спомня си Воз.
Идват трийсетина души, много от които остават извън отворената врата на гаража, и всеки по ред разказва за интересите си. Возняк, който по-късно признава, че страшно се е притеснявал, казва, че обича „видеоигрите, платените филми по хотелите, конструирането на изчислителни машини за научни цели и на телевизори“. Правят демонстрация на новия „Алтеър“, но по-важното за Возняк е, че той за първи път вижда листовка с технически данни на микропроцесор.
Докато размишлява за микропроцесора – един чип, който съдържа целия централен процесор на компютъра – изведнъж му хрумва нещо. Возняк работи върху създаването на терминал с клавиатура и монитор, който да бъде свързан с миникомпютър, разположен на разстояние. С помощта на микропроцесор би могъл да вгради част от капацитета на миникомпютъра в самия терминал, тъй че да служи като самостоятелен настолен компютър. Идеята е забележителна: клавиатура, монитор и компютър като цялостна единица.
– Цялата концепция на персоналния компютър просто се материализира в главата ми – разказва той. – Още същата нощ започнах да скицирам на хартия онова, което стана известно като