Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

– Бях разочарован, но вече имах свобода да се включа в „Епъл“ – споделя Возняк.

На 1 април 1976 г. с Джобс отиват у Уейн в Маунтин Вю, за да измислят договора за съдружие. Уейн казва, че има опит „в писането на официални документи“, затова той съчинява трите страници. Малко прекалява с официалностите – документът е пълен с цветисти клишета от рода на: „според горепосоченото... съгласно гореописания член... същият, в съгласие със съответното разпределение на дивидента...“ Все пак разпределението на дяловете е описано ясно – 45 на 45 на 10, а всички разходи, надвишаващи 100 долара, трябва да се съгласуват с най-малко двама от партньорите. Освен това отговорностите са описани много точно: „Возняк поема общата и главна отговорност за електроинженерната дейност; Джобс поема общата отговорност за електроинженерната дейност и маркетинга; Уейн поема главната отговорност за механиката и документацията.“ Джобс се подписва с малки букви, Возняк – с прилежен ръкописен шрифт, Уейн – с нечетливи драскулки.

По-късно Уейн се разколебава. Когато Джобс започва да взема заеми и да харчи, той си спомня провала на старата си фирма; не му се иска да преживее всичко това отново. Джобс и Возняк нямат никакви собствени средства, но Уейн (който се страхува от глобален финансов крах) крие златни монети в дюшека си. Тъй като основават „Епъл“ като събирателно дружество, а не като корпорация, партньорите носят лична отговорност за дълговете си и Уейн се опасява да не би евентуалните кредитори да го погнат. Затова само единайсет дни по-късно отива в офиса в Санта Клара с „искане за оттегляне“ и анекс към договора за съдружие: „По взаимно съгласие на заинтересованите страни с този анекс Уейн се отказва от статута на съдружник.“ Отбелязано е, че въз основа на 10-процентния си дял от компанията е получил 800 долара, а скоро след това – още 1500.

Ако беше останал и задържал 10-те си процента, в края на 2010 г. щеше да има 2,6 милиарда долара. Вместо това сега живее сам в тясно жилище в Паръмп, Невада, играе на ротативки и се прехранва от социални помощи. Твърди, че не съжалява:

– В онзи момент това беше правилното решение за мен. Двамата бяха луди глави, а аз нямах необходимия кураж и не бях готов за такова приключение.

Джобс и Возняк заедно представят продукта си в клуб „Хоумбрю“ скоро след основаването на „Епъл“. Воз показва една от новите си платки и разказва за микропроцесора, осемте килобайта памет и версията на BASIC, на която е програмирана. Освен това изтъква основното достойнство на творението си: „лесна за работа клавиатура вместо глупавото, объркано контролно табло с куп лампички и ключове“. След него става Джобс. Той изтъква, че при Apple, за разлика от „Алтеър“, всички основни компоненти са вградени в компютъра. Сетне задава провокативния въпрос: Колко биха платили хората за такава прекрасна машина? Опитва се да накара приятелите си да осъзнаят удивителната стойност на Apple. През следващите десетилетия задава този реторичен въпрос на всяко представяне на новите си продукти.

Слушателите им не се впечатляват особено. Apple е направен с евтин микропроцесор, не с „Интел 8080“. Един важен човек обаче остава, за да научи повече. Това е Пол Теръл, основал през 1975 г. компютърния магазин „Байт Шоп“. Сега, година по-късно, вече разполага с три магазина и има амбиции да изгради национална верига. Джобс с голямо удоволствие му дава мостра от новия компютър. „Разгледайте го. Ще ви хареса“ – уверява го.

Теръл е толкова впечатлен, че им дава визитната си картичка и им казва:

– Обадете се.

– Ето, обаждам се – заявява Джобс на следващия ден, когато влиза бос в магазина.

Така прави първата си продажба. Теръл се съгласява да поръча петдесет компютъра. Поставя обаче едно условие: не иска само платки за по 50 долара, за които хората трябва сами да си купят чиповете и да ги сглобят. Това може да е интересно за шепа запалени любители, но не и за повечето клиенти. Иска платките да са в напълно сглобен вид. Готов е да ги плати по 500 долара в брой за всяка една.

Джобс веднага се обажда на Возняк в „Хюлет-Пакард“:

– Седнал ли си?

Воз отговаря, че не. Въпреки това Джобс му съобщава новината.

– Щях да падна. Направо щях да падна – спомня си Возняк. – Никога няма да забравя този момент.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное