Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Отначало мисли да използва същия микропроцесор като в „Алтеър“ – „Интел 8080“. Те обаче струват колкото месечния му наем, както се изразява той, затова търси алтернативен вариант. Намира го в „Моторола 6800“, който един негов приятел в „Хюлет-Пакард“ успява да осигури по 40 долара броя. После открива микрочипове на „МОС Текнолъджис“ със същите характеристики, но само по 20 долара броя. Това прави машината му достъпна за всеки джоб, но крие проблеми в дългосрочен план. В крайна сметка интелските микрочипове се налагат като универсален стандарт и това става голям проблем за „Епъл“, защото компютрите им са несъвместими с тях.

Всеки ден след работа Возняк се прибира вкъщи, вечеря пред телевизора, а после се връща в „Хюлет-Пакард“ и цяла нощ работи над компютъра си. Разпръсва всичките части на работното си място, измисля как да ги сглоби и ги запоява върху дънната платка. После започва да пише софтуера, който да накара процесора да извиква образи на монитора. Понеже не може да си плати, за да използва компютър, пише програмите на ръка. След няколко месеца вече е готов да изпробва произведението си.

– Натиснах няколкото клавиша и се втрещих – буквите се изписаха на екрана! За първи път в историята някой натискаше клавиш на клавиатура и виждаше буквата изписана на компютърния монитор пред себе си.

Това става в неделя, 29 юни 1975 г. – паметна дата за персоналния компютър.

Джобс е силно впечатлен и обсипва Возняк с въпроси: Възможно ли е компютърът да се свърже в мрежа? Възможно ли е да се добави диск за съхраняване на памет? Той започва да осигурява на Воз части. Много важни са чиповете за оперативната памет (RAM). Джобс се обажда по телефона и успява да си изпроси няколко безплатно от „Интел“.

– Характерното за Стив е, че умее да убеждава търговците – казва Возняк. – Аз никога не бих се справил с това. Прекалено съм срамежлив.

Джобс започва да ходи с Возняк на срещите в „Хоумбрю“, занася един телевизор и помага за сглобяването. Сбирките вече се посещават от над 100 любители. Отпред, с показалка в ръка и непринуден маниер, стои Лий Фелсенщайн, друг представител на пресечната точка между компютърната техника и алтернативната култура. Той е незавършил студент по инженерни науки, участник в Движението за свободно слово и активист против войната. Пише за алтернативния вестник „Бъркли Барб“, а по-късно отново се захваща с компютърно инженерство.

Воз обикновено се стеснява да говори на срещите, но след лекцията около него винаги се събират много хора и той гордо им показва докъде е стигнал. Мор се опитва да създаде в „Хоумбрю“ атмосфера на сътрудничество и обмен на идеи, а не търговски дух.

– Девизът на клуба бе „Помогни на другите“ – спомня си Воз. В основата на хакерската етика стои убеждението, че информацията трябва да е безплатна и на властите не трябва да се има никакво доверие. – Създадох Apple I, защото исках да го дам безплатно на хората.

Но не такова е виждането на Бил Гейтс. След като двамата с Пол Алън завършват BASIC-преводача за „Алтеър“, той страшно се възмущава, че членовете на „Хоумбрю“ правят копия на програмата, разменят си я, а не му плащат. Затова пише известното си писмо до клуба: „Както повечето любители сигурно знаят, много от вас крадат софтуер. Честно ли е това?... По този начин пречите на създаването на качествен продукт. Кой професионалист ще работи без пари?“

Стив Джобс също не приема идеята изобретенията на Возняк, били те сини кутии или компютри, да се раздават безплатно. Затова убеждава приятеля си да престане да раздава копия на схемите си. „Повечето хора и без това нямат време да си ги сглобят сами. Хайде да започнем да правим и да продаваме готови платки“ – казва той. Това е един пример за тяхната симбиоза.

– Всеки път, когато изобретях нещо велико, той намираше начин да печелим пари от него. Никога не ми беше хрумвало да продавам компютри. Стив беше този, който каза: „Хайде да ги покажем на хората и да продадем няколко“– споделя Возняк.

Джобс измисля как да плати на един познат в „Атари“ да начертае електронните платки и да напечата петдесетина. Това струва 1000 долара плюс парите за инженера. Могат да ги продадат по 40 долара парчето и да получат 700 долара печалба. Возняк се съмнява, че ще успеят да ги продадат.

– Не виждах как ще си върнем парите – спомня си той.

Воз вече има проблеми с хазяина си заради невалидни чекове и е принуден да му плаща всеки месец в брой. Джобс знае как да убеди приятеля си. Отказва се да му говори за доходността на начинанието, а изтъква, че ще бъде забавно.

– Дори да изгубим парите, така ще си направим фирма – казва, докато пътуват с микробуса му „Фолксваген“. – Поне веднъж в живота си ще сме имали собствена фирма.

Това заинтригува Возняк дори повече от възможността да забогатее.

– Идеята беше вълнуваща – спомня си той. – Аз и най-добрият ми приятел да си направим фирма. Леле! Веднага реших, че трябва да стане. Как бих могъл да откажа?