Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Возняк започва да натиска клавишите и на екрана отсреща се появяват цветни линии и фигури. Единственият външен човек, който вижда Apple II, е техникът на хотела. Той казва, че е видял всички машини, но би купил само тази.

Производството на цялостно комплектован Apple II изисква значителен капитал, затова решават да продадат правата на по-голяма компания. Джобс отива при Ал Олкърн и го моли да му даде възможност да представи компютъра на фирменото ръководство. Урежда си среща с президента на компанията Джо Кийнан, който е много по-консервативен от Олкърн и Бушнел.

– Стив дойде да му покаже компютъра си, но Джо не можеше да го търпи – спомня си Олкърн. – Не одобряваше хигиенните му навици.

Джобс отива бос и по едно време качва краката си на едно бюро.

– Не само няма да купя това нещо – изкрещява Кийнан, – а и настоявам веднага да си свалиш краката от бюрото ми!

Олкърн си помислил: „Това е. Пропиля шанса си.“

През септември Чък Педъл от компютърната компания „Комодор“ идва в дома на Джобс за мостра.

– Гаражът на Стив бе широко отворен и огрян от слънцето – спомня си Возняк. – Чък се появи с костюм и каубойска шапка.

Педъл страшно харесва Apple II и урежда представянето му пред висшето ръководство на „Комодор“ няколко седмици по-късно.

– Може да ни купите за няколкостотин хиляди долара – предлага им Джобс, когато влиза.

Возняк е потресен от това „абсурдно“ по думите му предложение, но Джобс настоява. Шефовете на „Комодор“ се обаждат след няколко дни да им кажат, че ще им излезе по-евтино да направят собствена машина. Джобс не е разочарован от това. Той е проверил „Комодор“ и смята, че шефовете са „скапаняци“. Возняк не съжалява за изгубените пари, но професионалната му гордост е силно наранена, когато девет месеца по-късно фирмата пуска компютъра „Комодор PET“.

– Стана ми малко кофти. От бързане бяха направили пълен боклук.

Флиртът с „Комодор“ изважда на повърхността един потенциален конфликт между Джобс и Возняк. Дали наистина са равнопоставени в приноса си за „Епъл“ и дали не трябва да се откажат? Джери Возняк, който възхвалява превъзходството на инженера над обикновения предприемач и търговец, смята, че повечето пари трябва да отиват при сина му. Веднъж лично поставя въпроса на Джобс.

– Ти не заслужаваш нито цент – заявява Возняк-старши. – Не си създал нищо.

Джобс се разплаква, което не е необичайно за него. Той не умее да сдържа емоциите си, нито тогава, нито по-късно. Казва на Стив Возняк, че е готов да се откаже от съдружието:

– Ако не делим по равно, по-добре вземи всичко.

Воз обаче много по-добре от баща си разбира взаимната полза за двамата. Ако не беше Джобс, той сигурно щеше да раздава платките си безплатно на събранията в клуб „Хоумбрю“. Джобс е този, който превръща новаторската му идея в успешен бизнес, точно както по-рано става със синята кутия. Воз се съгласява да останат равноправни партньори.

Това е мъдро решение. За да направят Apple II успешно начинание, ще им е нужно нещо повече от гениалната схема на Воз. Трябва да създадат изцяло завършен потребителски продукт и това е ролята на Джобс.

За начало той моли бившия им партньор Рон Уейн да направи кутия.

– Предположих, че нямат пари, затова измислих такава, която не изисква особена апаратура и може да се сглоби във всяка железария – разказва той.

Кутията се състои от плексигласов корпус, закрепен с метални лайсни, и плъзгащ се капак за клавиатурата.

На Джобс не му харесва. Той иска прост и елегантен дизайн, който да отличава Apple II от другите машини с техните недодялани сиви метални кутии. Докато обикаля отдела за домакински уреди в „Мейсиз“, вниманието му е привлечено от кухненските роботи „Куизинарт“. Решава, че иска такава модерна кутия от лека формована пластмаса. Веднъж в „Хоумбрю“ предлага 1500 долара на един местен консултант, Джери Манък, за да проектира такава кутия. Дизайнерът е подозрителен заради външния вид на Стив и иска парите предварително. Джобс отказва, но Манък все пак приема поръчката.

След няколко седмици му показва просто устроена кутия от формована пластмаса, спретната и с привлекателен външен вид. Джобс е възхитен.

Следващата стъпка е захранването. Цифровите маниаци като Возняк не обръщат голямо внимание на нещо толкова аналогово и банално, но Джобс решава, че това е основен компонент. Стремежът му е най-вече – както и по-късно – да осигури захранване, при което няма нужда от вентилатор. Вентилаторите в един компютър противоречат на дзен – прекалено разсейват. Джобс отива в „Атари“ да се посъветва с Олкърн, който разбира от старомодно електроинженерство.

– Ал ме насочи към един истински гений в това отношение – спомня си Джобс. – Род Холт бе страстен пушач и комунист, беше преживял няколко брака и разбираше от абсолютно всичко.

Също като Манък и всеки друг, който се среща с Джобс, Холт го поглежда скептично. „Не взимам евтино“ – предупреждава. Джобс съзнава, че си струва, и му казва, че парите не са проблем.