Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Просто ме подмами да работя за него – споделя Холт, който в крайна сметка постъпва в „Епъл“ като редовен служител.

Вместо конвенционалното линейно електрозахранване Холт избира такова, каквото се използва при осцилоскопите. Токът се включва и изключва не шейсет, а хиляди пъти в секунда; така задържа напрежението за много по-кратко време и отделя по-малко топлина.

– Това превключващо захранване беше толкова революционно, колкото самата платка на Apple II – обяснява по-късно Джобс. – Малко хора признават тази заслуга на Род, а би трябвало. Всеки съвременен компютър използва превключващо захранване и всички са възприели идеята на Род.

При целия талант на Возняк, той не би могъл да направи такова нещо. „Имах само бегла представа какво е превключващо захранване“ – признава той.

Навремето бащата на Джобс го е научил, че стремежът към съвършенство означава да изпипваш дори онези части, които не се виждат. Стив прилага тази философия към платката на Apple II. Той отхвърля първоначалния дизайн, защото линиите му не са достатъчно прави.

Тази страст към съвършенството го тласка към прекаления стремеж да налага мнението си. Повечето хакери и електролюбители обичат да настройват, преправят и свързват различни неща в компютрите си. За Джобс това крие опасност да се превърне в един безконечен потребителски експеримент. Возняк, който е хакер по душа, не е съгласен. Той настоява да направи Apple II с осем слота, за да могат потребителите да включват в тях по-малки платки и периферни устройства. Джобс иска да има само два изхода – за принтер и за модем.

– Обикновено съм доста отстъпчив – спомня си Возняк, – но този път се възпротивих. Казах му: „Ако това искаш, иди си вземи друг компютър.“ Знаех, че хората като мен ще искат да добавят разни неща към компютрите си.

Този път Воз постига своето, но скоро влиянието му отслабва.

– Тогава бях в позиция да се наложа. По-късно обаче това се промени.

Майк Марккула

– Екипирането на тази пластмасова кутия щеше да струва примерно сто бона – разказва Джобс. – За да започнем редовно производство, ни трябваха около двеста хиляди.

Той отново отива при Нолан Бушнел и този път му предлага миноритарен дял от фирмата, ако инвестира.

– Попита ме дали бих вложил 50 000 долара, ако ми даде една трета от компанията – спомня си Бушнел. – Имах глупостта да откажа. Щеше да е забавно да поразсъждаваме на тази тема, ако не ми се плачеше при спомена.

Бушнел съветва Джобс да се обърне към Дон Валънтайн – изключително почтен бивш директор на маркетинга в „Нешънъл Семикъндактър“, който основава „Секуоя Капитал“, една от първите фирми за рискови инвестиции. Валънтайн идва в гаража на Джобс с мерцедес и син костюм, официална риза и вратовръзка. Първото му впечатление е, че Джобс изглежда и мирише странно.

– Стив се опитваше да бъде олицетворение на алтернативната култура. Имаше рядка брадица, беше много хилав и приличаше на Хо Ши Мин.

Валънтайн обаче не е станал водещ инвеститор в Силициевата долина, ръководейки се външния вид на хората. Това, което най-много го притеснява, е, че Джобс не разбира нищо от маркетинг и се задоволява да обикаля един по един магазините, на които иска да продава продукта си.

– Ако искаш да те финансирам – заявява той, – трябва да имаш поне един съдружник, който да разбира от маркетинг и дистрибуция и да напише бизнесплан.

Когато някой по-възрастен се опитва да го съветва, Джобс реагира или сопнато, или сговорчиво. С Валънтайн възприема втория подход.

– Предложете ми три имена – отговаря му.

Валънтайн му предлага, Джобс се среща с тримата и харесва единия – Майк Марккула, който ще играе ключова роля в „Епъл“ през следващите две десетилетия.

Марккула е едва на трийсет и три, но вече е събрал достатъчно пари за пенсия благодарение на работата си за „Феърчайлд“ и „Интел“. След пускането на микрочиповете за масово производство натрупва милиони от ценни книжа. Той е предпазлив и опитен търговец, с прецизните действия на гимнастик. Специалността му са ценовите стратегии, дистрибуцията, маркетингът и финансите. Той е леко резервиран, но когато стане дума за харчене на бързо натрупаното му богатство, действа учудващо импулсивно. Построява си къща на брега на езерото Тахо, а по-късно и огромно ранчо в планината над Удсайд. За първата среща в гаража на Джобс идва не с тъмен мерцедес като Валънтайн, а с бляскав златист кабриолет „Корвет“.

– Щом пристигнах в гаража, Воз почна да ми демонстрира Apple II – спомня си той. – Абстрахирах се от рошавите коси на двамата младежи и с удивление се втренчих в машината на масата. В крайна сметка човек винаги може да отиде на фризьор.

Джобс веднага харесва Марккула:

– Беше нисък на ръст и „Интел“ го бяха отрязали от директорския пост в маркетинга, затова предполагам, че искаше да се докаже. – Освен това му се сторил порядъчен и честен. – Личеше си, че дори да може да те прецака, няма да го направи. Изглеждаше като човек с висок морал.

Возняк също е впечатлен: