Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Майк Скот – когото наричат „Скоти“, за да се отличава от Майк Марккула – има едно основно задължение: да контролира Джобс. Това обикновено се осъществява чрез предпочитания от Джобс начин за провеждане на срещи – разходката.

– Целта на първата ни разходка бе да му кажа, че трябва да се къпе по-често – спомня си Скот. – Той ми отговори, че в замяна трябва да прочета книгата за вегетарианската му диета и да сваля няколко килограма.

Скот не възприема диетата и не отслабва особено, а Джобс променя съвсем слабо хигиенните си навици.

– Стив категорично отказваше да се къпе повече от веднъж седмично и твърдеше, че докато се храни здравословно, това е достатъчно – казва Марккула.

Стремежът на Джобс винаги да налага волята си и презрението му към всяка външна власт се превръщат в проблем между него и човека, който е назначен да го контролира, особено след като осъзнава, че Скот е един от малкото му познати, които нито веднъж не са отстъпвали пред капризите му.

– Състезанието между мен и Стив бе кой от двамата е по-голям инат, а аз бях доста голям – споделя Скот. – За да се справиш с него, трябваше да му стъпиш на врата, а това определено не му се нравеше.

– Никога не съм крещял на някого повече, отколкото на Скоти – признава по-късно Джобс.

Едно от първите им спречквания е по въпроса за номерата на служебните карти. Скот дава номер 1 на Возняк, а на Джобс – номер 2. Както може да се очаква, Джобс иска да е номер едно.

– Отказах да му го дам, защото така още повече щеше да навири нос – обяснява Скот.

Джобс изпада в истерия, дори плаче със сълзи. Накрая измисля решение. Иска да му дадат карта с числото 0. Скот се съгласява, но само за картата, защото „Банк ъф Америка“ изисква номерата на служителите да са естествени числа. Така Джобс остава номер 2 във фирмената ведомост.

По-късно възниква друго противоречие, надминаващо обикновената сприхавост. Джей Елиът, който е назначен от Джобс след случайна среща в един ресторант, отбелязва една необикновена черта на работодателя си:

– Той е маниакален перфекционист, има фикс-идея всеки продукт да бъде безупречен.

Майк Скот, от друга страна, никога не допуска стремежът към съвършенство да надделее над целесъобразността. Дизайнът на кутията на Apple II е само един от множеството примери. Фирма „Пантон“, която „Епъл“ използва за избора на цветовете, предлага над хиляда нюанса на бежово.

– Стив не хареса нито един от тях – удивлява се Скот. – Той искаше да направят нов нюанс и тогава се наложи да го спра.

Когато идва време да изберат окончателния дизайн на кутията, Джобс умува дни наред върху въпроса колко точно да са заоблени ъглите.

– Изобщо не ме интересуваше колко ще са заоблени – разказва Скот. – Исках просто да се вземе някакво решение.

Друг предмет на спор са работните маси. Скот иска да са в стандартен сив цвят; Джобс настоява да са в снежнобяло, по поръчка. Накрая той и Скот се спречкват пред Марккула за това, кой от двамата има право да подписва търговски поръчки. Марккула подкрепя Скот. Освен това Джобс настоява да възприемат различна политика в отношението към клиентите. Иска Apple II да има едногодишна гаранция. Скот е втрещен – стандартната гаранция е деветдесет дни. Докато спорят, Джобс отново стига до сълзи. Излизат да се разходят на паркинга, за да се успокои, и този път Скот отстъпва.

Возняк започва да се ядосва на поведението на приятеля си:

– Стив се държеше прекалено остро с хората. Аз исках фирмата ни да бъде като едно семейство, в което всички се забавляваме и споделяме радостта от това, което правим.

От своя страна Джобс смята, че Возняк никога няма да порасне:

– Беше като малко дете. Създаде страхотна версия на BASIC, но от инат не написа алгоритъма за плаваща десетична запетая, от който се нуждаехме, и затова трябваше да се споразумеем с „Майкрософт“. Просто беше прекалено неориентиран.

Отначало личните конфликти се решават лесно, най-вече защото фирмата се развива много добре. Бен Роузън, анализаторът, чиито коментари формират общественото мнение в света на информационните технологии, става пламенен почитател на Apple II. Когато един независим програмист написва първата програма за счетоводство и лични финанси за персонални компютри, VisiCalc, за известно време тя работи само на Apple II, което превръща компютъра в полезна придобивка за фирмите и домакинствата. Компанията започва да привлича влиятелни нови инвеститори. Един от първите рискови капиталисти, Артър Рок, не се впечатлява много от Джобс.

– Изглеждаше, сякаш току-що се е върнал от посещение при оня негов гуру в Индия – спомня си Рок. – Пък и точно така миришеше.

След като вижда Apple II обаче, Рок инвестира във фирмата и се включва в управителния съвет.