Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

В различни разновидности Apple II остава на пазара цели шестнайсет години и се продава в 6 милиона броя. Той допринася за развитието на компютърната индустрия повече от всяка друга машина. Возняк има главна заслуга за възхитителната централна платка и свързания с нея софтуер, които са едно от най-великите изобретения на века. Джобс обаче е този, който включва платките на Воз в цялостен, лесен за използване комплект, от захранването до елегантната кутия. Освен това той създава компанията, която се развива около машините на приятеля му.

– Воз създаде страхотна машина, но ако не беше Стив Джобс, тя още щеше да събира прах в специализираните магазини – казва Реджис Маккена.

Въпреки това мнозина смятат, че Apple II е изцяло творение на Возняк. Това подтиква Джобс да търси друго велико постижение, което да нарече свое собствено.

ГЛАВА 7

Крисан и Лиса

Той, изоставеният...


Крисан Бренан

Откакто едно лято, след като завършват училище, заживяват заедно в бараката, Крисан Бренан влиза и излиза от живота на Джобс. След завръщането му от Индия през 1974 г. двамата прекарват известно време заедно във фермата на Робърт Фридланд.

– Стив ме покани. Бяхме млади, безгрижни и свободни – спомня си тя. – Там имаше някаква завладяваща енергия.

След като се връщат в Лос Алтос, отношенията им остават приятелски. Той живее при родителите си и работи в „Атари“, а тя има малък апартамент и прекарва много време в дзен центъра на Кобун Чино. В началото на 1975 г. започва връзка с общия им приятел Грег Калхун.

– Ходеше с Грег, но от време на време се връщаше при Стив – разказва Елизабет Холмс. – Това беше нормално за повечето от нас. Ту се сближавахме, ту се разделяхме – все пак бяха 70-те.

Калхун е учил в „Рийд“ като Джобс, Фридланд, Котке и Елизабет Холмс. Също като тях, и той се увлича от източните философии, напуска колежа и се оказва във фермата на Фридланд. Там се настанява в един кокошарник с размери два и петдесет на метър, който преустройва в къщичка, като го облицова с бетонни тухлички и прави вътре малка спалня. През пролетта на 1975 г. Крисан се премества при него, а на следващата година решават и те да отидат на поклонение в Индия. Джобс съветва Калхун да не взема Крисан, защото щяла да пречи на духовното му търсене, но двамата все пак отиват заедно.

– Бях толкова впечатлена от това, което се беше случило там със Стив, че непременно исках да отида – споделя тя.

През март 1976 г. започват сериозно пътешествие, което продължава близо година. По едно време свършват парите и Калхун отива на автостоп до Иран, за да преподава английски в Техеран. Крисан остава в Индия и когато курсът на Калхун свършва, двамата тръгват на автостоп, за да се срещнат по средата – в Афганистан. Тогава светът е много различен от сега.

След време се разделят и се връщат в Америка поотделно. През лятото на 1977 г. Крисан се прибира в Лос Алтос, където за кратко живее на палатка в будисткия център на Кобун Чино. По това време Джобс вече се е изнесъл от бащината си къща и живее под наем за 600 долара на месец в покрайнините на Купертино с Даниел Котке. Пребиваването на тези две волни хипита в самостоятелна къща, която наричат „Ранчо на края на града“, е доста странно явление.

– Имахме четири стаи и от време на време давахме под наем едната на всякакви откачени, включително на една стриптизьорка – спомня си Джобс.

Котке не проумява защо Джобс не си купи собствена къща, след като може да си го позволи финансово. „Предполагам, че просто искаше да има съквартирант“, казва той.

Не след дълго Крисан също се нанася при тях и това довежда до пренареждания, достойни за сюжет на ситком. Къщата има две големи спални и две много малки. Джобс, съвсем закономерно, се настанява в най-голямата, а Крисан (която не му е официална приятелка) взема другата голяма.

– Двете средни спални бяха като за бебета и не ми харесваха, затова спях на шалте в хола – разказва Котке.

Едната от малките спални става стая за медитации и употреба на ЛСД, както таванското помещение в „Рийд“ навремето. Напълват я със стиропорени опаковки от кутиите за Аpple.

– Децата от квартала идваха и ние ги мятахме вътре. Беше голям купон – спомня си Котке. – Обаче после Крисан донесе няколко котки, които препикаха стиропора и се наложи да го изхвърлим.

Съжителството им в къщата отново запалва искрата на физическата близост между Крисан и Джобс и след няколко месеца тя забременява.

– Когато забременях, със Стив поддържахме неангажираща връзка вече пет години – споделя тя. – Нито успявахме да живеем като семейство, нито да се разделим.

Когато Грег Калхун идва на автостоп от Колорадо, за да им гостува за Деня на благодарността, Крисан му съобщава новината: „Със Стив се събрахме и съм бременна, но отново ту се сближаваме, ту се разделяме и не знам какво да правя.“

Калхун забелязва, че Джобс не мисли сериозно за проблема. Той дори се опитва да убеди госта да остане и да започне да работи в „Епъл“.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное