Стоик

Не бе имал желание нито да се опитва, още по-малко да постига някакво постоянство. И все пак вече осем години бе преследвал Беренис. А сега се чудеше как би могъл честно да й разкаже за себе си. Знаеше, че тя е изключително умна и прозорлива. С нея едва ли щяха да му помогнат лъжите, които можеха да успокоят, макар и да не измамят напълно някоя обикновена жена.

На това отгоре в Дрезден, Германия, живееше една жена на име Арлет Уейн. Само преди година той бе започнал любовна връзка с нея. Арлет, която преди това живееше в малък град в Айова и се страхуваше да не погребе таланта си там, бе писала на Каупъруд и му бе изпратила и чаровната си снимка. Но тъй като не бе получила отговор, бе взела пари назаем и се бе появила лично в бюрото му в Чикаго. Арлет постигна онова, което снимката не бе успяла, тъй като не само бе дръзка и самоуверена, но и притежаваше темперамент, който наистина допадна на Каупъруд. Освен това тя не преследваше само користна цел. Интересуваше се истински от музика и имаше глас. След като се убеди в това, той пожела да й помогне. Бе му донесла и убедителни доказателства за условията, в които живееше — снимка на малката къщица, която обитаваше заедно с овдовялата си майка, местна търговка, и трогателна история за усилията на майка й да издържа и двете и да й помогне да пробие.

Естествено за Каупъруд не представляваха нищо тези няколкостотин долара, които й бяха необходими. Той обичаше амбициозните хора и сега, трогнат и от самото момиче, се залови да уреди бъдещето й. Па първо време тя трябваше да получи най-доброто образование, каквото предлагаше Чикаго. Сетне, ако покажеше качества, Каупъруд щеше да я изпрати в чужбина. Но за да не се обвързва по никакъв начин, той й определи една сума, с която тя да се издържа, и я изпращаше редовно и до ден днешен. Освен това я беше посъветвал да повика майка си в Чикаго, за да живеят двете заедно. Арлет нае малка къща, прибра майка си, установи се за постоянно и скоро Каупъруд започна да я посещава често.

Тъй като Арлет беше умна и искрено желаеше да пробие, между тях се създадоха отношения, в които всеки ценеше и обичаше другия. Тя нямаше и най-малкото намерение да го компрометира, затова скоро преди пристигането на Беренис в Чикаго той успя да убеди Арлет да замине за Дрезден. Самият Каупъруд вече бе разбрал, че няма да остане дълго в Чикаго. И ако не беше Беренис, сега щеше да гостува на Арлет в Германия.

Ала сравнявайки я с Беренис, той не чувствуваше никакво влечение към Арлет, тъй като Беренис бе овладяла цялото му същество. Но Арлет все още го интересуваше като човек на изкуството и тъй като искаше тя да успее, реши да продължи да й помага. Сега обаче сметна за най-добре напълно да я отстрани от личния си живот. Нямаше да загуби почти нищо. Нейното време бе минало. Най-добре е да започне наново. Ако Беренис поискаше абсолютна вярност под заплаха от раздяла, той щеше да направи каквото може, за да изпълни желанието й. Тя бе достойна за такава голяма жертва. От младини Каупъруд не бе изпадал в такова състояние на духа, когато човек е готов да мечтае и да дава обещания.

ГЛАВА III

На другата сутрин малко след десет Беренис се обади по телефона на Каупъруд. Уговориха се да се срещнат в неговия клуб, за да си поговорят.

Тя влезе в апартамента му по специалната стълба и го завари да я чака. В хола и в спалнята имаше цветя. Докато Беренис се изкачваше бавно по стълбите, Каупъруд, който още не можеше да повярва, че я е спечелил, се взря в лицето й тревожно — да не би да има някаква промяна. Но щом тя пристъпи прага и се остави да я сграбчи в прегръдките си, той се успокои.

— Значи дойде! — възкликна Каупъруд радостно и се спря да я огледа.

— Да не си мислил, че няма да дойда? — попита тя, като се смееше на изражението му.

— Мога ли да съм сигурен? — запита той. — Никога не си правила това, което искам.

— Да, но ти знаеш защо. Сега е друго — и Беренис сля устни с неговите.

— Да знаеш само как ми се отрази твоето идване при мен — продължи Каупъруд развълнуван. — Цяла нощ не съм мигнал. Чувствам се така, сякаш никога вече няма да имам нужда от сън… Бисерни зъби… сиво-сини очи… устни като роза… — изреждаше с възторг, като я целуваше по очите. — И тази коса като слънчеви лъчи. — Той я докосна възхитен.

— Бебето има нова играчка!

Нейната разбираща, но ласкава усмивка още повече го развълнува; Каупъруд се наведе и я взе на ръце.

— Франк! Моля те! Косата ми… цялата ще ме разрошиш!

Тя се съпротивляваше със смях, докато той я носеше към спалнята, осветен от играта на огъня в камината, и тъй като бе неудържим, Беренис се остави да я съблече, развеселена от нетърпението му.