Както той обясни на Беренис, по това време бил така погълнат от неприятностите си в Чикаго, че изслушал англичаните без особен интерес. Но сега, след като бе загубил борбата за подновяване на концесията и особено след като Беренис му бе предложила да напуснат Америка, Каупъруд си спомни за тяхната идея. Разбира се, още тогава му се бе сторило, че този проект просто се срутва под бремето на разноските, с каквито никой делови човек с опит като неговия не би се нагърбил, но, от друга страна, можеше да се позаинтересува от положението в лондонското метро с цел да предприеме нещо по-голямо, без този път да прибягва до мошеничествата, с които, ще не ще, се занимаваше тук, в Чикаго и без да извлича незаконни печалби. Вече беше мултимилионер, защо да трупа пари до последния си час?
Освен това с минало като неговото и при цялата тази клеветническа кампания, предприета толкова грубо и жестоко от вестниците и враговете му, би било чудесно да заслужи честно одобрение, при това в Лондон, където се смяташе, че в бизнеса господстват безукорни норми. Щеше да си спечели обществено положение, на каквото не можеше да се надява в Америка.
Тази мисъл ги въодушеви. При това тя му бе подсказана от Беренис, това малко момиче. Със своя природен дар да схваща и разбира нещата тя бе успяла да надуши тази възможност. Чудно нещо — и тази идея за Лондон, и всичко, което щеше да му донесе бъдещето с Беренис, водеше началото си от едно лекомислено приключение от преди девет години, когато двамата с полковник Натаниъл Джилис от Кентъки бяха отишли на гости на майката на Беренис Хати Стар, която тогава обществото не приемаше. Кой казва, че порокът не ражда добро?
ГЛАВА V
Сега, след като отминаха първите вълнения от връзката й с Каупъруд, Беренис се зае междувременно да обмисли и прецени пречките и опасностите, които я грозяха. Тя бе съвсем наясно с тях, когато най-сетне бе решила да отиде при Каупъруд, но все пак трябваше да ги посрещне твърдо и непоколебимо, при това без да губи повече време.
Първо — Ейлийн, една ревнива и емоционална съпруга, която не би се спряла пред нищо, за да я унищожи, стига да разбере, че Каупъруд я обича. После — вестниците. Те непременно щяха да разгласят връзката й с него, ако някой ги видеше заедно по начин, който бие на очи. И накрая — майка й, на която трябваше да обясни този свой ход, и брат й Ролф, когото тя сега се надяваше да осигури е помощта на Каупъруд.
От всичко това следваше, че Беренис трябва твърдо и последователно да бъде предпазлива, хитра, дипломатична, смела и готова на някои жертви и компромиси.
Подобни мисли се въртяха и в главата на Каупъруд. Тъй като отсега нататък Беренис щеше да е главната движеща сила в живота му, той трябваше да се грижи тя да е добре, а също така да няма неприятности заради бъдещите им срещи. А и мисълта за Лондон го обземаше все повече и повече. Затова веднага щом се срещнаха на другия ден, той започна да обсъжда сериозно проблемите им от всички страни:
— Знаеш ли, Беви — каза Каупъруд, — колкото повече си мисля за тази твоя идея за Лондон, толкова повече тя ми харесва. Има интересни възможности в нея.
И той й обясни какво има предвид, като й разказа за двамата предприемачи, които го бяха посетили.
— Едно нещо трябва да сторя сега — продължи Каупъруд. — Да изпратя някого в Лондон, за да провери важи ли още направеното предложение. Ако важи, то пътят е открит и твоята идея може да се осъществи. — Той се усмихна ласкаво на Беренис, авторката на всичко това. — От друга страна, ясно е, че ще имаме пречки — пресата и това, което може да направи Ейлийн. Тя е много романтична и емоционална, живее с чувствата си, а не с разума. Години наред се опитвам да я накарам да ме разбере — та нали човек може да се промени, без дори да го иска. Но тя не го проумява — смята, че хората се променят нарочно. — Той спря и се усмихна. — Тя е от онези жени, които по природа са верни до смърт. Жена за един-единствен мъж.
— И на теб това не ти ли харесва? — попита Беренис.
— Напротив, намирам го за красиво. Но там е работата, че аз никога не съм бил такъв.
— Няма и да бъдеш според мен — заяде се Беренис.