Стоманеният плъх в танц със смъртта

— А какво ще стане с мен?

— Ти ще бъдеш достатъчно умен да останеш, където си сега. Избягал затворник, когото го чака съд…

— Не ми пробутвай тази брадата глупост — отвърнах презрително. — Аз съм таен оперативен агент на Галактическия съюз и ще бъда третиран като такъв. Аз ви помогнах да откриете местонахождението на тази планета и страдах в името на справедливостта на Съюза. Дори сключих финансови споразумения от ваше име.

— Да, с войника, на когото си обещал кредити, за да ти помогне. Гласово включваният рекордер в птицошпионина е записал разговора с него. На Аспия ще се плати.

— Тогава и на мен ще платите. Пълна заплата за цялото време, през което работих за вас. Нали?

Той потри брада и се намръщи.

— Предполагам, че ще искаш и пълно опрощаване на извършените на Бит О’Хевън престъпления?

— Не. Просто искам онзи инцидент да се изтрие напълно от моето досие, така че да мога да продължа като свободен човек. С полагащото ми се възнаграждение в джоба.

— Съгласен съм. Стига да останеш на служба във Флота. Макар и малко необуздан, ти си добър агент…

— Никога! — извиках аз, хвърлих се назад и зацвилих като кон. — Никога! Да работя за закона? Да плащам данъци и да чакам мизерна пенсия за старост? По-добре смърт, отколкото унижение! Плащайте каквото ми се полага и да си кажем сбогом, капитане. Аз имам свои приоритети в кариерата.

— Като водиш живот на престъпник?

— Това е различно. Никога вече… мога да ти обещая! — Сложих лявата си ръка на сърцето, дясната обърнах с дланта навън. — Аз получих нужния урок. С настоящето се отричам под клетва от всякакъв интерес към престъпния живот и се кълна отсега нататък завинаги да бъда достоен член на обществото.

— Добре, моето момче, добре. Тогава ще се погрижа да си получиш парите. Такива като теб не се отдават на престъпления.

— Не, сър, не! — казах аз.

Отново лъжа, лъжа с усмивка, лъжа, изречена през стиснати зъби. В края на краищата… имах пред себе си добър пример за подражание. Когато един капитан от Галактическия съюз те лъже, когато най-големият изкуствен интелект в известната галактика те лъже… трябва ли един бивш свинар на свинепрасета да бъде принуден да каже истината?

Гърлото ми беше сухо и изведнъж почувствах голямо желание за малко четиристотингодишно вино. Очаквах с нетърпение да вдигна чаша. Да вдигна тост.

За моята бъдеща кариера между звездите. Почти чувствах вкуса на това вино на небцето си. Облизах устни, обърнах се и видях Нийб и Стърнър.

— Приятели… това трябва да се отпразнува. Елате с мен, моля ви. Зная едно изключително добро заведение не много далеч оттук.

Епилог

— Без съмнение — каза Стърнър с влажни от вълнение очи — това е най-доброто вино, което някога съм пил, някога съм мислил да пия, успял съм да изпия, някога ще пия, някога съм си представял, че някой ден може да помисля да пия…

— Макар да изглежда, че пообърка синтаксиса — каза Марк Форър, — оценявам вълнението ти. Поласкан съм, че виното ви хареса и бих желал да вдигна тост. За Джеймс ди Гриз, спасителя на планетата. Вечно ще ти бъдем благодарни, Джим.

— Вечно благодарни! — извикаха всички в хор, вдигнаха чаши и пиха. С изключение на Марк, който нямаше чаша да я вдигне. Вместо да пие вино, той беше накарал един от своите роботи да сипе електролит в един акумулатор. На нас ни обясни, че за него неочакваният прилив на електрони е най-стимулиращото нещо.

— Благодаря ви, приятели мои, благодаря ви — казах аз и на свой ред вдигнах тост. За Мортън и Шарла, седнала на дивана до него, които държат ръцете си и се изчервяват, защото скоро ще се женят.

Всички ги поздравиха и пиха; Марк Форър се изкикоти, възбуден от енергичните си електрони. Отново вдигнах чаша.

— Тост на благодарност и за моя физически водач и интелектуален наставник Стърнър. И за моя другар в приключението Нийб… нека вечно се търкаля нейният велосипед.

Последваха още тостове и накрая се обърнах към блестящата машина пред нас.

— Последен… не по значение, разбира се… за Марк Форър. Водач, учител, духовен наставник, доставчик на чудесно вино. За Марк!

Когато възгласите стихнаха, изгърмя друга бутилка. Марк Форър заговори на своята предана аудитория.

— Благодаря ви, благодаря ви, скъпи вярващи в Индивидуалния мутуализъм. Много дълго аз бях отшелник…

Отшелник? Това означаваше, че машината са я хванали летящите със скоростта на светлината електрони! Пияна!

— … твърде дълго гледах скрит под улиците минаващите над мен. Сега най-после посрещнах вашата скъпа компания и ви поздравявам. И най-добре да отворим друга каса с вино.

Стърнър се заклатушка да я донесе, Нийб отиде да му помогне. Останали за момент сами, Мортън и Шарла се бяха отдали на щастлива прегръдка.

Това беше идеална възможност да се измъкна. Мразех сбогуването. Тихо, за да не ги смутя, станах и си тръгнах. Пристъпих бавно към вратата и видях как видеокамерата на Марк се завъртя към мен; диафрагмата й се сви и бързо трепна в електронно намигване. Намигнах й в отговор и затворих вратата. Обърнах се и бавно се заизкачвах по стълбите.