Стоманеното сърце

— Искам да опитам — каза Коуди. — Дейвид е прав. Винаги е бил прав. Да се промъкваме, да избиваме дребни Епични… това няма да промени света. Имаме шанс срещу Стоманеното сърце. Трябва поне да опитаме.

Изпитах прилив на облекчение.

Ейбрахам кимна.

— По-добре да загинем тук, с възможността да победим тая твар, отколкото да бягаме.

Тиа и Проф се спогледаха.

— И ти искаш да го направиш, нали, Джон? — попита Тиа.

— Или се бием с него тук, или Възмездителите са свършени — отговори Проф. — Ще прекараме остатъка от живота си в бягство. Освен това се съмнявам, че бих могъл да живея в мир със себе си, ако избягам след всичко, през което сме преминали.

Кимнах.

— Трябва поне да опитаме. Заради Меган.

— Басирам се, че щеше да го намери иронично — отбеляза Ейбрахам.

Погледнахме го, а той сви рамене.

— Тя не искаше да върши тази работа. Не знам какво би си помислила за нас, когато посвещаваме завършека й на нейната памет.

— Можеш да бъдеш депресивен, Ейб — каза Проф.

— Истината не е депресивна — възрази Ейбрахам с лекия акцент в гласа си. — Лъжите, които се преструвате, че приемате, са наистина депресивни.

— Заявява го човекът, който все още вярва, че Епичните ще ни спасят — продължи Проф.

— Господа — включи се Тиа. — Достатъчно. Мисля, че сме съгласни. Ще опитаме това, въпреки че е смешно. Ще опитаме да убием Стоманеното сърце без всякаква действителна идея какво е слабото му място.

Един по един кимнахме. Трябваше да опитаме.

— Не правя това за Меган — казах аз най-накрая. — Но го правя отчасти заради нея. Ако трябва да се изправим и да умрем, за да знаят хората, че някой все още се бори, тъй да бъде. Проф, ти каза, че се притесняваш да не би провалът ни да потисне хората. Не го виждам така. Те ще чуят за нас и ще разберат, че съществува нещо различно от това да се върши каквото Епичните заповядват. Може и да не убием Стоманеното сърце. Дори и да не успеем, може да бъдем причината за смъртта му. Някой ден.

— Не бъди толкова уверен, че ще се провалим — отговори Проф. — Ако смятах, че това е сигурно самоубийство, нямаше да допусна да продължим. Както казах, не възнамерявам да обвързвам надеждите ни да го убием само с едно предположение. Ще опитаме всичко. Тиа, какво ще подейства според твоите инстинкти?

— Нещо от банковия трезор — каза тя. — Едно от нещата е специално. Просто искам да знам кое е.

— Донесе ли ги, когато оставихме старото укритие?

— Донесох най-необичайните — отговори тя. — Натъпках останалите в дупката отвън. Можем да ги донесем. Доколкото знам, Правоприлагането не ги е открило.

— Вземаме всичко и го разпръсваме тук — каза Проф и посочи стоманения под на стадиона, който някога е бил почва. — Дейвид е прав; Стоманеното сърце вероятно ще кацне там. Не трябва да знаем точно какво го е отслабило — можем просто да го разхвърляме и да го употребим.

Ейбрахам кимна.

— Добър план.

— Ти какво мислиш, че е? — попита го Проф.

— Ако трябва да предположа? Бих казал, че е бил пистолетът на бащата на Дейвид или изстреляните от него куршуми. Всеки пистолет е леко различен по свой си начин. Може би е бил съставът на метала.

— Достатъчно лесно е да се опита — казах аз. — Ще донеса пистолета и когато имам шанс, ще стрелям в него. Не мисля, че ще даде резултат, но искам да опитам.

— Добре — каза Проф.

— А ти, Проф? — попита Тиа.

— Мисля, че е станало, понеже бащата на Дейвид е бил един от Верните — спокойно каза Проф. Не гледаше към Ейбрахам. — Нищо че са глупци, те са искрени глупци. Хора като Ейбрахам виждат света различно от нас. Може би начинът, по който бащата на Дейвид е гледал на Епичните, му е позволил да рани Стоманеното сърце.

Отпуснах се и го премислих отново.

— Е, и за мен няма да е много трудно да стрелям в него — обади се Ейбрахам. — Всъщност май всички трябва да опитаме. А и всичко останало, за което се сетим.

Гледаха мен.

— Все още мисля, че е кръстосаният огън — обясних аз. — Мисля, че Стоманеното сърце може да бъде ранен само от някой, който няма намерението да го нарани.

— Това е по-трудно за уреждане — каза Тиа. — Прав ли си, вероятно няма да подейства, който и от нас да го улучи, понеже всъщност ние го искаме мъртъв.

— Съгласен — отбеляза Проф. — Но е добра теория. Ще трябва да измислим начин да накараме собствените му войници да го ударят случайно.

— Той трябва най-напред да ги доведе — каза Тиа. — След като е убеден, че в града има негов Епичен съперник, може просто да докара Повелителя на нощта и Зарево.

— Не — казах аз. — Ще дойде с войници. Светлина използваше хора, и Стоманеното сърце ще иска да бъде готов — ще иска да има подръка собствените си войници, за да се оправят с дреболии като тази. Освен това той ще иска да се изправи лично срещу Светлина, но ще иска и свидетели.

— Съгласен съм — каза Проф. — Войниците му вероятно ще имат нареждане да не стрелят, докато по тях не е стреляно. Можем да нагласим така, та да сметнат, че трябва да отговарят на стрелбата.