Сътворението

— Тогава слушай музика. — Анаксагор винаги отговаря точно и на място. — Както и да е, Перикъл е убеден, че зад въстанието в Евбея стоят спартанците. Така че през този сезон врагът е Спарта, а не Персия. — Анаксагор понижи глас и почти зашепна: — Когато казах на генерала, че ще бъда тук на вечеря, той ме помоли да го извиня пред теб. От доста време иска да те приеме. Но непрекъснато го следят.

— Това е то прословутата атинска свобода.

— Има и по-лоши градове, Кир Спитама.

Когато Анаксагор си тръгваше, го попитах:

— А къде са били всички тези безкрайно малки частици, преди Разумът да ги задвижи?

— Навсякъде.

— Това не е достатъчно ясен отговор.

— Може би въпросът не е достатъчно ясен. Засмях се.

— Напомняш ми един мъдрец, когото срещнах на изток. Попитах го как се е появил светът, а той ми даде съвсем безсмислен отговор. Възразих, че от отговора му не разбирам нищо, а той ми отвърна: „Абсурдните въпроси получават абсурдни отговори.“

— Мъдър човек — рече с известно колебание Анаксагор.

— А кое е накарало Разума да задвижи сътворението?

— То е в самата природа на Разума.

— Може ли да се докаже?

— Доказа се, че слънцето е скала, която се върти толкова бързо, че се е запалила. Значи някога слънцето трябва да е било в покой, иначе щеше вече да е изгоряло, както изгоря парчето, което падна на земята.

— Тогава защо не се съгласиш с мен, че разумът, задвижил всички тези семенца, е разумът на Премъдрия господ, чийто пророк бе Зороастър?

— Трябва да ми разкажеш повече за Премъдрия господ и какво е казал на дядо ти. Възможно е Премъдрият господ да е Разумът. Кой знае? Аз самият не знам. Ти трябва да ми помогнеш да разбера това.

С Анаксагор е приятно да се разговаря. Не се само-изтъква като повечето софисти. Сещам се за моя родственик Протагор. Младежите му плащат, за да им преподава нещо, което се нарича морал. Той е най-богатият софист в Гърция — така поне твърдят останалите софисти, а те вероятно са добре осведомени.

Преди много години се запознах с Протагор в Абдера. Един ден дойде в къщата на дядо ми, за да донесе дърва. Беше млад, очарователен, остроумен. По-късно по някакъв начин получи образование. Не вярвам дядо ми да му е помогнал, макар че беше много богат човек. От няколко години Протагор не е идвал в Атина. Говори се, че преподава в Коринт, град, пълен с богати, лениви и развратни младежи, както твърдят атиняните. Демокрит се възхищава от нашия родственик и предложи да ми прочете една от многото негови книги. Отказах се от това удоволствие. Все пак не бих имал нищо против да се срещна с Протагор. И той е любимец на Перикъл.

Като се изключи една кратка официална среща в бу-левтериона, винаги съм се старал да стоя поне на половин град разстояние от Перикъл. Освен това, както каза снощи Анаксагор, Перикъл го следят непрекъснато. Макар на практика да управлява Атина, той също може да бъде съден от събранието за мидопоклонничество, а дори и за убийството на политическия си ментор Ефиалт.

Демокрит намира великия Перикъл за скучен. От друга страна, момчето се възхищава от Аспазия. Напоследък тя често го кани в къщата си, където сега живеят няколко чаровни момичета от Милет.

Понеже диктувам на Демокрит, не мога да изложа възгледите си за това как трябва да се държи един млад човек в обществото. Демокрит ме уверява, че Аспазия е все още красива въпреки напредналата си възраст и неотдавнашното раждане. Тя е около двадесет и петгодишна. И е безстрашна — добро качество, защото в този размирен град има много страшни неща, особено за жена, която спада към метеките (така тук наричат всички чужденци), при това любовница на човек, ненавиждан от старата аристокрация и многобройните й привърженици. Освен това Аспазия е заобиколена от блестящи мъже, които не вярват в боговете.

В момента един побъркан ясновидец заплашва, че ще обвини Аспазия в безбожие. Ако това стане, тя ще е в опасност. Но според Демокрит, щом чуе името на ясновидеца, Аспазия се развеселява. Поръчва на музикантите да свирят. Налива вино. Слуша разговорите. Грижи се за Перикъл и новородения им син.

3.

В началото бе огънят. Сякаш целият божи свят бе в пламъци. Бяхме пили от свещената хаома и всичко изглеждаше безплътно и сияйно, също като искрящия на олтара огън.

Това се случи в Бактра. Бях на седем години. Стоях до дядо си Зороастър. Стисках в ръка ритуалното снопче пръчки и съсредоточено наблюдавах как…

Тъкмо когато пред мен отново оживяваше гледката от онзи страшен ден, някой потропа на вратата. Понеже слугата никога не стои вкъщи, Демокрит отиде да отвори и въведе софиста Архелай и един негов ученик, млад зидар.

— Арестуваха го!

Архелай е най-гръмогласният от всички гърци, които познавам, което ще рече най-гръмогласният човек в света.

— Арестуваха Анакеагор — каза младият зидар. — Обвинен е в безбожие.

— И в мидопоклонничество — избоботи Архелай. — Трябва да направиш нещо.

— Но тук, в Атина, щом стане дума за мидиец, имат предвид не друг, а мен — отвърнах спокойно аз. — Мисля, че каквото и. да кажа, то едва ли ще повлияе благоприятно на събранието. Тъкмо обратното.