Сътворението

— Но Перикъл има и други синове. Не от тази, а от законната си жена — обади се Калий.

Той още се чувствува дълбоко обиден — или поне така твърди — от факта, че преди много години жената на най-големия му брат напуснала мъжа си, за да се омъжи за Перикъл, като по този начин озлочестила не едно, а две семейства.

— Лошите закони са капан за собствените си създатели — заяви Елпиника, сякаш цитираше някоя известна поговорка.

— Това да не са думи на Солон? — попитах аз. Солон е легендарен мъдрец, когото атиняните често цитират.

— Не — отвърна Елпиника. — Това са мои думи. Обичам да се самоцитирам. Скромността не ми е присъща. А сега да решим, кой ще оглави вечерята?

Според атинския обичай, щом вторите блюда се вдигнат от масата, компанията трябва да си избере цар на вечерта, който да реши, първо, колко вода трябва да се добави към виното — ако водата е малко, естествено, няма да се водят сериозни разговори — и второ, каква ще е темата на разговора. После „царят“ до известна степен ръководи дискусията.

Избрахме Елпиника за царица. Тя поръча три части вода, една част вино. Очертаваше се сериозна дискусия. И тя наистина се оказа много сериозна, тъй като се поведе разговор за същността на вселената. Казвам „много сериозна“, защото един тукашен закон — в този град има какви ли не закони! — забранява не само заниманията в областта на астрономията, но и всякакви разсъждения за същността на небето и звездите, слънцето, луната и сътворението на света.

Старата религия твърди, че двете най-големи небесни форми са божества, наречени съответно Аполон и Диана. Като изказва предположението, че слънцето и луната са просто огромни, въртящи се в небето огнени камъни, Анаксагор се подлага на съвсем реален риск да бъде обвинен в безбожие. Излишно е да споменавам, че по-будните атиняни непрекъснато разсъждават по тези въпроси. Но всеки миг ги дебне опасност някой от враго-вете им да ги обяви публично за безбожници и ако случайно точно през тази седмица гражданинът е спечелил б събранието гласове за непопулярност, може да бъде осъден на смърт. Атиняните не престават да ме учудват.

Но преди да навлезем в опасни води, Елпиника ме подложи на разпит за впечатленията ми от четенето на Херодот в Одеона. Внимавах да не кажа нещо в защита на политиката на Великия цар Ксеркс спрямо гърците — а и как бих могъл в такова обкръжение? Все пак споменах колко съм се ужасил от начина, по който Херодот клевети нашата царица майка. Аместрида няма нищо общо с кръвожадното чудовище, което Херодот намери за нужно да представи пред своите слушатели. Когато заяви, че тя неотдавна е погребала живи няколко персийски младежи, публиката потръпна от задоволство. Но истинската история е съвсем друга. След убийството на Ксеркс няколко семейства вдигнаха бунт. Щом бе възстановен редът, синовете на тези семейства бяха екзекутирани по общоприетия начин. Ритуалът на магите изисква мъртвите да бъдат оставени на природните стихии. Като добра зороастрийка, Аместрида се противопостави на магите и нареди мъртвите момчета да бъдат погребани. Това бе добре обмислен политически ход, който доказа още веднъж победата на Зороастър над дяволопоклонниците.

Разказах им за неизменната вярност на Аместрида към мъжа й, Великия цар. За героичното й държане по време на убийството му. За прозорливостта и твърдостта, които прояви, като осигури престола за втория си син.

Елпиника беше във възторг.

— Трябвало е да се родя персийка. Явно пропилявам живота си в Атина.

Калий се възмути:

— И така си прекалено свободна. Освен това сигурен съм, че дори в Персия на никоя жена не е позволено да се разполага на кушетката, да се налива с вино наравно с мъжете и да богохулства. Там щеше да си затворена в харем.

— Грешиш. Аз щях да водя армии, като онази, как й беше името, от Халикарнас. Артемизня ли се казваше?[1] — Елпиника се обърна към мен — Трябва да отговориш на Херодот.

[1] Покорен от Персия, Халикарнас бил управляван от тирани, понякога жени, като Артемизия, дъщеря на тирана Лигдам, която участвувала с персийската флота в битката при Саламин. — Б. пр.

— И да ни разкажеш всичко за пътешествията си — обади се Калий. — За всички онези източни градове, които си видял. За търговските пътища… Това ще бъде наистина полезно. По-точно как може да се стигне до Индия и Китай?

— Търговските пътища далеч не са толкова важни, колкото идеите за сътворението на света, с които си се запознал — намеси се Анаксагор, чието отвращение към търговията и политиката го отличава от останалите гърци. — Трябва също така да запишеш онова, което е казал твоят дядо, Зороастър. Цял живот слушам за него, но никой не ми е обяснил кой е той и каква в действителност е била неговата представа за същността на вселената.

Оставям на Демократ да предаде последвалата сериозна дискусия. Ще спомена само, че Калий се изказа така, както се и очакваше — заяви, че вярвал във всички богове. Та нали иначе не би могъл да спечели, при това три пъти, надбягването с колесници в Олимпия? А и кой е факлоносецът в Елевзинските мистерии на Деметра?