Сътворението

Двамата с Ксеркс изчезнахме на следващия ден след разговора ми с Ширик. Освободих глашатаите и стражата си, а придружителите на Ксеркс от личната му охрана се преоблякоха така, че да приличат на селяни, дошли на пазар. Щастлив и доволен, Ксеркс ме разведе из частните публични домове, които са много по-хубави от заведенията на храмовете. В добър частен дом е възможно да хапнеш отлично, да послушаш музика и да се наслаждаващ на момичета от всички краища на света. Някои от тези момичета са много красиви и всички са здрави.

Любимото заведение на Ксеркс се намираше на една уличка между задната стена на храма на Ищар и пазара за камили. Съдържателка и управителка на заведението беше мустаката жена, която не подозираше кои сме. Но винаги посрещаше с подчертана любезност сивоокия млад персиец, който плащаше добре и не й създаваше неприятности. Всеки път отваряше вратата с думите: „Красиви млади принцове, вие сте слънце в мрака! Заповядайте, заповядайте!“

Колкото и да бе неуместно в тази обстановка, съдържателката говореше езика на стария вавилонски двор. Твърдеше, че там е прекарала детството си като конкубина на Набонид. Но конкурентките й в квартала ни уверяваха, че навремето е била готвачка, а не конкубина. Вавилонската злост е изтънчена и забавна, стига да не е насочена към теб.

— Старата глупачка си въобразява, че е била вавилонската царица — ни каза възрастната управителка на съседно заведение. — А беше по-нисша от нисшите. Чудя се как такива мили момчета като вас могат дори да се приближават до къщата й. Там има какви ли не болести. А отгоре на всичко, тя е евнух. Не знаехте ли? Не забелязахте ли брадата й?

Както винаги платихме предварително, което забавляваше Ксеркс. Правеше му удоволствие да се преструва, че е простосмъртен като другите. Както винаги аз платих и за двамата. Престолонаследникът не може да носи кесия с пари. След това ни въведоха в голяма стая на последния етаж, където се излегнахме един до друг на нисък диван.

Домакинята не бе забравила, че Ксеркс обича хел-бонско вино и ни изпрати една по една десетина гарафи. Поднасяха ги различни момичета — хубав начин да се покаже стоката на заведението. В съседната стая свиреха фригийска музика. Когато последното момиче остави гарафата и излезе, разказах на Ксеркс за посещението си при Ширик.

Ксеркс се бе излегнал на една възглавница с чаша в ръка Затвори очи и промърмори:

— Не.

— Великият цар не ти ли е казал? — попитах аз.

В стаята бе топло и всичко край нас, дори виното, бе просмукано от миризмата на ливан. Не мога да разбера защо хората така харесват този тежък аромат. Сигурно защото се среща рядко. Сатрапът на Арабия доставя на Великия цар тридесет хиляди килограма годишно като данък.

— Баща ми не ми казва нищо. Говорим за строителство. Говорим за… — Ксеркс направи широко движение с ръка, жест, от който трябваше да се разбира цялата Вавилонска сатрапия — за всичко това и как трябва да се управлява то, пък аз неправилно го управлявам… Все нещо не е както трябва. — Ксеркс въздъхна. — Датис не представлява заплаха. Но братовчед ми Артаферн…

— Да се надяваме, че е наследил военните способности на баща си. Бях там, когато Сарди изгоря поради нехайството на стария.

— И Гобрий не го бива като войник, а виж сина му. — За моя изненада Ксеркс се усмихна за първи път, откакто му бях съобщил новината. — Е, поне командуващият няма да е Мардоний — каза той и плесна с ръце. На прага се появи едно момиче. — Искам лидийска музика и лидийски ястия.

След по-малко от минута поръчката му бе изпълнена. Носеха блюдо след блюдо, а дванадесетструнната арфа свиреше мелодия след мелодия. Успявахме да разменим по някоя дума в паузите между отделните блюда.

— Направих всичко възможно — започна Ксеркс. — Казах на Дарий, че напролет трябва да тръгнем на изток.

Ксеркс пъхна ръката си в глиненото гърне с подсладен мед и борови ядки.

— А той какво отговори?

— Съгласи се. Каза: „Да, трябва да тръгнем на изток.“ Той си е такъв, разбира се. Каза „трябва да тръгнем“ и ме накара да повярвам, че е казал „ще тръгнем“. Все пак… има нещо, което не мога да си обясня. Той наисти-на бе развълнуван от твоя разказ.

— Тогава защо?…

— Не знам защо. Никога не знам защо. Очевидно гърците в двора са го убедили. Най-вече Хипий. Той по някакъв начин влияе на баща ми. Не мога да разбера как. Но всеки път, когато старецът каже: „В името на Атина и Посейдон се кълна, че още веднъж ще извърша жерт-воприношение на Акропола“ — Ксеркс чудесно имитираше звънливия глас на Хипий, в който едва напоследък бе започнало да се прокрадва старческо потреперване. — очите на Дарий се пълнят със сълзи и той се заклева, че ще му помогне.

— Какво ще кажеш за спартанския цар?

— Питай майка си — отвърна Ксеркс и направи кисела гримаса. — Нямам вземанедаване с него. Предполагам, че иска да го върнем на власт. Какво друго? Говори се, че е добър войник. Да се надяваме, че Лаида го е научила да се къпе поне от време на време.

— Скарани сме с Лаида.

— Заради гърците ли?

Кимнах.

— И заради тебе. И заради Мардоний.