Сътворението

— Където всичко замръзва!

Евнухът въздъхна.

— Ние сме верни слуги — издекламира той задължителната фраза, която аз повторих.

Попитах какво е станало с тоновете вавилонско злато и той ми обясни, че било използувано за нашествието в Гърция.

— Боя се, че от това злато вече нищо не е останало — заключи той. — Тези войни бяха разорителни.

— Но успешни. Атина е унищожена.

— О, да! Да!

Само че възторгът му бе явно фалшив. Разпитах го внимателно и така научих част от историята, която е толкова добре известна тук, в Атина, че я повтарям, Демокрите, само за да получиш представа как изглеждат нещата за другата страна.

Ксеркс лично командувал нашествието. Тръгнал от Сарди. Повел със себе си три от шестте армейски корпуса, което ще рече шестдесет хиляди души, а не шест милиона или каквато там цифра е измислил Херодот, за да поласкае атиняните. С армията тръгнала и цялата флота.

Гърците изпаднали в паника. Оракулите в Делфи и Атина единодушно твърдели, че Великият цар е непобедим. Дори намеквали, че атиняните ще постъпят доста разумно, ако предадат града си и се изтеглят в Италия. После на Делфийския оракул му хрумнало да спомене, че дървените укрепления, опасващи града, могат да се окажат полезни. Именно тогава съмнително почтеният и без съмнение ненавиждан Темистокъл решил малко да извърти нещата и да изтълкува фразата „дървени укрепления“ в смисъл на „дървени кораби“.

Но евнухът от канцеларията знаеше само дворцовата версия за войната, която ми разказа.

— Преди две години, точно по същото време, Великият цар бе в Троя, където принесе в жертва на троянската богиня хиляда глави добитък.

Това ме огорчи. Тъкмо се бях зарадвал на новината, че Ксеркс се е отрекъл от титлите фараон на Египет и цар на Вавилон, с което, естествено, е отхвърлил и боговете им. А ето че веднага след това, и то не с политическа цел, а за театрален ефект, не се поколебал да извърши най-важното жертвоприношение не на Премъдрия господ, а на някаква троянска богиня, чието име евнухът дори не можеше да си спомни.

— Но смисълът на жертвоприношението бе ясно разбран, Царски приятелю. Както ти е известно, Великият цар знае наизуст почти всичко от гръцкия Омир. Тъй че след жертвоприношението той застана пред древните развалини и заяви: „Ще отмъстя за Троя, разрушена от нашествениците гърци. Ще отмъстя за моя предшественик цар Приам. Ще отмъстя за необузданата жестокост на гърците от името на цяла Азия. Както гърците нападнаха Троя, за да си вземат спартанската курва, така ще ги нападна и аз, за да измия петното на безчестието, което лежи върху нас от поколения. Атина ще изгори, както изгоря Троя, както изгоря Сарди. Атина ще изгори и аз лично ще запаля първата искра. Аз съм възмездието. Аз съм справедливостта. Аз съм Азия.“ После персийските армии преминаха Хелеспонта и влязоха в Европа.

Ксеркс бе намерил хитро обяснение за нашествието си в Гърция. Всеки грък смята едва ли не за своя лична заслуга извършеното от дедите му нападение над азиатския град Троя, поради което Великият цар потърси отговорност от всички гърци за греховете на дедите им. В това Ксеркс бе съвсем искрен. Той наистина вярваше, че рано или късно боговете — които, разбира се, не съществуват — искат строга сметка за всяко извършено спрямо тях провинение.

Отначало войната тръгнала успешно. При пълно единодействие армията и флотата стигнали до бреговете на Тесалия. По пътя убили спартанския цар с всичките му войници. Четири месеца след речта си в Троя Ксеркс бил в Атика. Атинският водач Темистокъл заповядал да евакуират града. По-голяма част от мъжете се качили на корабите, които, обяснил той, били атинските дървени укрепления. Темистокъл много внимателно се придържал към буквалния смисъл на предсказаното от Делфийския оракул и повечето атиняни предпочели да се съгласят с него. Нямали избор. Персийската войска била непобедима и се налагало или да избягат в морето, или да умрат на сушата.

В присъствието на Ксеркс град Атина бил опожарен. Така Великият цар отмъстил не само за Сарди, но и за Троя. Междувременно Темистокъл тайно влязъл във връзка с Ксеркс. Атинският водач постъпил по обичайния гръцки начин и поискал земя и пари, а Ксеркс с готовност приел да задоволи исканията на своя коварен противник. За да го увери в искреността си, Темистокъл му съобщил, че атинската флота се кани да отплава за Сицилия и Ксеркс трябва незабавно да я нападне, ако желае да извоюва пълна победа. Колкото и да е чудно, само царица Артемизия заподозряла, че това е клопка. Тя между другото осъществила желанието си и лично командувала халикарнаските войски. При все че не била добър пълководец, тя отлично познавала гръцкия начин на мислене. Пак между другото, когато влизала в бой, Артемизия носела изкуствена брада, направена по подобие на Мардониевата. А Мардоний никога не се оплаквал, колкото и да го дразнела тази извратеност.