Сътворението

— С магии? Глупости! С отрова. — Атоса като че се развесели. — Щом Великият цар си хареса някоя, за една седмица момичето прежълтява. На втората седмица получава стомашни болки. На третата губи всякакъв апетит. На четвъртата умира — уж от естествена смърт. Майка ти е най-добрата магьосница, която познавам, а съм израснала сред халдейки. Пиянски обещания! Дават се много пиянски обещания!

Внезапният скок в мисълта й ме озадачи. Атоса пестеше секундите, необходими за да свърже изказванията си. Не й оставаше много време.

— Пиянски обещания ли?

— Да. Да — отвърна тя раздразнено. Открай време мразеше да обяснява неща, които за нея са очевидни. — Ксеркс най-често е пиян. Когато е пиян, Аместрида, или който е до него, го моли за нещо и той разрешава. На другия ден, когато е вече късно, разбира какво е направил. Великият цар не може да наруши думата си.

Това, Демокрите, е нещо, което гърците така и не успяха да проумеят. За един персиец е не само невъзможно да лъже, но и щом веднъж е обещал, не може да не удържи на думата си. Според мен повечето беди, сполетели Персия, се дължат на тази благородна черта, на този благороден обичай.

Демокрит ми напомня, че в настоящото опровержение на Херодот съм казал, че всяко решение на съвета, взето по време на пиянство, се преразглежда на другия ден на трезва глава и тогава се приема или отхвърля. Точно така е. Но аз имах предвид висшия съвет и съвещанията на блюстителите на закона, а не случаите, когато само Великият цар не е… на себе си. Има и нещо друго — всъщност точно за това става дума — при някои церемониални случаи приближените на Великия цар могат да поискат каквото им хрумне и той е длъжен да удовлетвори желанието им. Очевидно един умен… и трезвен суверен е в състояние така да маневрира, че никога да не даде онова, което не иска да даде. А и приближените нямат кой знае какво желание да го ядосват, като злоупотребяват с тази привилегия. Но ако е пиян, Великият цар губи контрол над положението. И могат да се случат ужасни неща. Когато Ксеркс се отказа от света и предпочете харема, жените и евнусите се възползуваха от безразсъдството му.

— Не знам какво влияние ще имаш върху него. Много малко, предполагам. Но тя ще те приеме.

Подхванах последната насока в мисълта й:

— Царица Аместрида приема мъже?

Атоса кимна.

— Всички признават, че аз съм й послужила за пример. Естествено, никога няма да бъдеш насаме с нея, както си сега с мен… беззащитна пред теб, лесна жертва за мъжката похот.

Атоса избухна в смях, а аз осъзнах, че съм я познавал цял живот и никога не съм я виждал да се смее. Говореше като Дарий — или като Кир? През последните дни от живота си Атоса приличаше на мъж и по-точно — на Велик цар.

— Ксеркс насърчава Аместрида да се среща с държавните съветници, с блюстителите на закона, с началниците на стражата, с всички онези, които той трябва да приема, но предпочита тя да го прави от негово име. Така не се управляват империи. Не за дълго във всеки случай. Знаещ ли, той се влюбва! Представи си! Баща ми, братята ми, Дарий — никой от тях не гледаше сериозно на жените. Жените са за удоволствие и за нищо друго — с изключение на мен. Не че аз някога съм доставяла голямо удоволствие. Не бе и необходимо. Аз съм част от управлението на Персия. Ксеркс изпитва нужда постоянно да е влюбен. Обърни внимание, че заговорих на гръцки, за да опиша едно състояние на сексуална възбуда, което не е персийско. Или поне не трябва да бъде.

Атоса толкова силно се намръщи, че белият емайл по челото й изведнъж се напука като дъното на пресъхнала през лятото река. Заговори с накъсани изречения, задъхано.

— Жената на Мазист. Неговият половин брат. Ксеркс я видял при Аместрида. В харема. В Сарди. Случайност, разбира се. Жените си говорят. Ксеркс се появява нена-дейно. Вижда жената на брат си. Влюбва се в нея. Изпраща й бележки. Подаръци. Всички знаят. Много срамно.

— А тя отвърнала ли на чувствата му?

— Не. Тя е хитра жена. И грозна. Не разбирам за какво толкова я иска Ксеркс. Само да създава неприятности. Е, успя. Аместрида е вбесена. Мазист е ужасен. Дамата е коварна. Има красива дъщеря на тринадесет години. Ксеркс уреди момичето да се омъжи за престолонаследника. Мисли, че щом това стане, майчината благодарност ще е толкова безгранична, че самата тя ще му се отдаде. Кир Спитама, синът ми ще загуби трона си! — Атоса се повдигна на леглото. Усилието й причини силна болка. Но волята й бе по-силна. — Ще ни погуби всички. Мазист е син на Дарий. Сатрап на Бактрия. Обичат го! Ксеркс ще го принуди да вдигне въстание.

— Какво може да се направи?