Сътворението

— Значи гърци. — Това е то, помислих си аз, хората до края на живота си остават едни и същи. — Да не би все още да заговорничиш?

— Повече от всякога — отвърна Лаида с високо вдигната глава, като несъмнено мислеше за приликата си е богиня Атина. — Дошъл е дългоочакваният за всички ни миг. Никога не сме имали по-добри изгледи за успех.

— По-добри? Да, разбира се! Всъщност прекрасни! — Не можах да сдържа негодуванието си. — Изгубихме два от шестте корпуса на армията, половината флота и хазната е празна. И какво те кара да мислиш, че нашите, персийските, изгледи никога не са били по-добри?

Получих отговор. И то подробен. Първо от Лаида. А вечерта — от Демарат. Той все още бе красив мъж, макар годините да си бяха казали думата. Вече явно се чувствуваше удобно в персийски дрехи и въпреки че краката му бяха скрити в прилични персийски обувки, допусках, че се е научил да се мие. Сред гръцките емигранти, поканени на вечеря, имаше един красив младеж на име Аполонид. Ксеркс го бе харесал. Не, Демокрите, не заради красотата му, а заради способностите му като лекар. Излишно е да споменавам, че благодарение на тази му външност не го допускаха да се доближи до харема. Обикновено лекарите са единствените мъже, които имат достъп до тази част на двореца, но е задължително да са или много стари, като Демокед, или много грозни. А най-добре и двете. Евнусите не изпускат лекарите от очи, но всички бяха единодушни, че няма нужда да се предизвиква съдбата с мъже като Аполонид.

— Братовчед ми Павзаний вече показа искрените са намерения. Върна петима от славните роднини на Великия цар.

Демарат бе усвоил един цветист и доста отблъскващ персийски говор. Всъщност сега се държеше повече като персиец, отколкото като спартанец и не бях сигурен дали не предпочитам старата му недодялана персона. Спартанците не са свикнали нито на разкош, нито на относителна свобода. Когато тези две неща се съчетаят, както е в персийския двор, спартанецът се покварява.

— Но спартанците несъмнено няма да разрешат на Павзаний да сключи съюз с нас.

От самото начало бях сигурен, че Павзаний е обречен. Беше нагъл. И алчен. И глупав. Такива качества обикновено привличат вниманието на онези палави богини, които гърците с безпокойство наричат „Благите“. Става дума за фурните.

— Не познаваш Спарта — отвърна с ведро снизхож-дение бившият спартански цар. — Павзаний е регент. Може да прави каквото си иска, защото ефорите[1] са му в джоба. А те са му сигурни в джоба, докато пълни джобовете им със злато. О, той ще стане господар на цяла Гърция. От името на Великия цар, разбира се.

[1] Колегия от петима „надзорници“, избирана всяка година от народа, за да контролира дейността на царете. Ефорите имали решаваща роля в спартанската държава. — Б. пр.

Лаида беше възбудена. Нищо не предизвиква такъв младежки блясък в очите й, както един гръцки заговор. На тема гръцка политика тя е направо умопомрачена.

След вечерята конспираторите имаха височайше посещение. Познавах бегло Мегабиз от младини. Беше син на Зопир, осакатения вавилонски сатрап, когото с Ксеркс успяхме да избегнем при първото си пътуване до Вавилон. През годините, които прекарах на изток, Мегабиз така се бе отличил във военното поприще, че Ксеркс му бе дал дъщеря си Амистида за жена. Между другото Мегабиз имаше син от по-ранен брак, наречен на дядо си Зопир — същият този Зопир, който неотдавна дойде в Атина, за да създава неприятности на родината си. Вярно е, че младежът има основание да бъде озлобен към нашата царска фамилия, но това не е причина да се държи като грък.

На вид Мегабиз бе гигант — предполагам, че не се е променил. Този човек притежава способността да оцелява. Неотдавна, по време на един царски лов, спаси живота на Великия цар Артаксеркс. За нещастие никой поданик няма право да убие животно, преди Великият цар да е убил първата си плячка. Макар да бе благодарен на Мегабиз, задето му е спасил живота, Артаксеркс се разгневи поради нарушаването на древния обичай. Мегабиз бе осъден на смърт. Но Амистида се съюзи с царицата-майка Аместрида и двете заедно успяха да убедят Великия цар да изпрати Мегабиз в изгнание. Говори се, че сега е прокажен. Но тогава, когато за пръв път се срещнахме под зоркия поглед на Лаида, всичко това все още предстоеше да се случи.

Започна обичайното, което ще рече безкрайно, обсъждане на гръцките дела. Забелязах, че Мегабиз не иска да се обвързва. Забелязах още, че постоянно гледа към мен, като че ли очаква някакъв сигнал. Накрая, когато гърците започнаха да се напиват, му направих знак да дойде с мен в работната ми стая, която е точно до трапезарията. Когато излизахме, Лаида ми отправи яростен поглед — в собствената ми къща!

— Интересувам се от изтока — каза Мегабиз.

Излишно е да споменавам, че дори и лидийският оркестър не би погалил слуха ми така, както това единствено изречение.

Цял час говорихме за Индия и за Китай. Разговора, който не бе съдено да водя с Ксеркс, проведох с неговия генерал. За Мегабиз нямаше съмнение къде е бъдещето на Персия.