Сътворението

Аместрида е висока, слаба, крехка жена. Има мелодичен глас, тъмни очи, бяла кожа и лесно се изчервява. Държането й е благо и нерешително. И макар на пръв поглед никак да не прилича на своята предшественица, тя вдъхва не по-малко страхопочитание от Атоса. Подозирам, че Атоса — която по-добре познавах — бе по-умна. От друга страна, Аместрида управлява Персия вече много по-дълго от Атоса. Освен това Атоса бе принудена да дели властта с Дарий, а Аместрида никога не я е поделяла с никого. Управлява сина си Артаксеркс така, както управляваше баща му Ксеркс. И се справя добре. Несъмнено до голяма степен нейна е и заслугата за дълготрайния мир в Персия, чийто грохнал символ съм аз — треперещ от студ в тази ветровита къща.

Аместрида влезе в Атосината спалня без церемонии.

— Започна — прошепна тя. После ме видя. — Кой е този?

— Зет ти Кир Спитама — отвърна Атоса любезно. — Женен беше за Пармида.

Аместрида ми заповяда да стана. Стори ми се учтива, дори стеснителна.

— Следяхме приключенията ти на изток с голям интерес — каза тя сдържано. — Трябва да ни посетиш в третата къща и да ни разкажеш повече неща.

Аместрида има не само превъзходен екип от шпиони, но и отлична памет. Знае с точност кой за какво го бива и как най-добре да го използува. В нейните очи аз представлявах източната политика — и Зороастър. Понеже и двете неща никога не са я интересували, не съм сред приближените й — според мен за добро.

Атоса ми заповяда да напусна стаята. Чаках в дългата зала, където Атосините секретари подготвяха писмата й. Един час по-късно бях повикан отново в спалнята й. Аместрида си бе отишла, а бялата емайлова маска приличаше на счупена ваза. Разказа ми какво се е случило,

— Синът ми е луд — добави тя накрая.

— Какво може да се направи?

Атоса поклати глава.

— Нищо. Нищо не е в състояние да го спре. Но сега синът му го мрази, което е опасно. А Аместрида мрази момичето, и това също е опасно. За момичето. И за майката. Аместрида мисли, че майката е виновна. Не съм съгласна. Казах й: „Познавам жената на Мазист, тя не е като другите жени. Когато е отказала на Ксеркс, отказала му е искрено.“ Само че Ксеркс е упорит. Надяваше се да я спечели с тази женитба, но не успя. А сега се е влюбил в дъщерята. Аместрида твърди, че пожелал момичето в мига, в който го посрещнал в къщата на сина си. И сега тя е негова.

Атоса се отпусна в леглото върху купчината възглавници. Искрящите й очи ме изгаряха като огъня на Премъдрия господ. С тих, но твърд глас тя произнесе епитафа: „Говоря в присъствието на Анахита, най-великата богиня. Ще оплакваме мъртвец в тази къща.“ Погледна нагоре, към лицето на богинята. Прошепна халдейска молитва. После погледна мен:

— Помолих богинята да изпълни едно мое желание — каза тя. — Следващият човек, когото ще оплакват в тази къща, построена от баща ми, да бъда аз!

Анахита отговори на молитвата й. Два дни по-късно старата царица умря, както спеше. Тъй като дворът се готвеше да замине за Персепол, всички оцениха съобра-зителността й. Бе избрала часа на смъртта си така, че за погребението нямаше нужда да се прави специално пътешествие до Пасаргада. Вместо това тялото й щеше да пътува с двора, сякаш още е жива.

3.

Ксеркс бе много по-опечален от смъртта на Атоса, отколкото очаквах.

— Тя бе последната ни връзка с началото.

Седеше в позлатената си каляска. Като царски приятел аз яздех до него. Пред нас се открояваха пурпурните планини, които бележат границите на свещена Пасаргада.

— Докато бе жива тя, не ни заплашваше опасност.

— Каква опасност, Господарю?

— Тя притежаваше сила. — Ксеркс направи някакъв магически знак. Престорих се, че не забелязвам. — Докато беше жива, можеше да отблъсква проклятието. Сега е мъртва…

— Премъдрият господ ще съди всеки от нас, когато му дойде времето.

Но моето упование в милосърдието и мъдростта на Премъдрия господ не подействува на Ксеркс. Колкото повече старееше, толкова повече се връщаше към дя-волопоклонничеството. Дори премести Атосината статуя на Анахита в своята спалня, където до златния чинар тя беше съвсем не на място. В последна сметка не оправдах надеждите на Хистасп. Така и не успях да спечеля Ксеркс за Истината.

Току-що пресметнах, че в деня на смъртта си Атоса е била седемдесетгодишна. Това донякъде ме учудва, защото тя винаги се държеше, като че ли е присъствувала на сътворението на света. С годините Атоса сякаш не толкова се състари, колкото изсъхна, като лист папирус на слънцето — лист, на който бе записана по-голямата част от историята на Персийската империя.