Сътворението

Следващите десетина години бяха най-щастливите в живота ми. Вярно, че бях човек на средна възраст. Вярно, че приятелят ми Ксеркс се бе оттеглил от света. И все пак споменът ми за онова време е прекрасен. Нямаше никакви по-значителни войни и животът в двора бе по-приятен от всякога. Никога преди или след това жените от харема не са се радвали на такава свобода. Онези, които искаха да имат любовници, не срещаха особени затруднения. Мисля, че по своеобразен начин Ксеркс се забавляваше с интригите. Несъмнено проявяваше благосклонност, стига дамите да не се държат предизвикателно.

Само царица Аместрида бе извън всяко подозрение. Искам да кажа, че нито веднъж не влезе в любовна връзка е мъж. Беше твърде умна, за да даде на Ксеркс основание да приложи арийския закон. Но затова пък имаше трайна и много дискретна връзка с евнуха Аспамитър.

Дъщеря й Амитида не проявяваше благоразумието на майка си. Амитида сменяше любовниците си, което вбесяваше мъжа й Мегабиз. Говори се, че когато се оплакал на Ксеркс, той отговорил: „Дъщеря ни е свободна да прави каквото й харесва.“

Твърди се, че тогава Мегабиз попитал: „И ако й харесва да нарушава нашите най-древни закони, ще и позволиш ли?“, а Ксеркс отвърнал: „Тя е Ахеменидка и затова е невъзможно да наруши нашите закони.“

Сега, като отправям поглед назад, разбирам, че ако не този разговор, то някой много подобен на него е ознаменувал началото на края. Престолонаследникът Дарий мразеше Ксеркс, задето бе прелъстил жена му. Мегабиз бе гневен, че Амитида му изневерява с одобрението на баща си. Освен това няколко години по-рано член на царското семейство бе прелъстил девствената внучка на Мегабиз. В този случай Ксеркс не се поколеба и веднага заповяда да набият на кол прелъстителя. Но харемът се застъпи за виновника — един мъж на име Сатасп. За да угоди на благородните дами, Ксеркс изпрати Сатасп да обиколи Африка по море, нещо, което и до днес само финикийците твърдят, че са направили. Година-две Сатасп се спотайваше някъде из Северна Африка. После се върна в Суза и заяви, че е обиколил целия континент. Никой не му повярва. Екзекутираха го.

Но Мегабиз никак не бе доволен. Той бе искал да отмъсти навремето, а не две години по-късно. Преди всичко недоволна бе и самата царица. И именно Аместрида накрая направи така, че Страшната царска слава да премине у сина й.

През лятото на двадесет и първата година от царуването на Ксеркс бях в Троадите с Лаида. Ксеркс бе подарил на Демарат доста голямо имение там и сега бившият спартански цар бе по-скоро персийски коневъд, отколкото гръцки конспиратор — тази промяна бе, общо взето, за добро. Демарат и Лаида живееха като мъж и жена, но тя отказваше да се омъжи за него. Твърде много държеше на свободата си. Освен това не желаеше да дели значителното състояние, което бе натрупала през годините чрез приятелството си с Атоса.

— Мога да ходя където си искам — често повтаряше тя, а несъмнено продължава да го повтаря и днес, ако е още жива на остров Тасос.

Намирахме се в конюшнята на Демарат, където оглеждахме новопристигналия арабски жребец. Утрото бе облачно и сиво, а южният вятър миришеше на пясък. Неочаквано при нас дойде един от слугите в голямата къща и съобщи: „Той е мъртъв!“ Така свърши това прекрасно време.

Доколкото ми е известно, ето какво се е случило. С благословията на царицата Аспамитър и началникът на стражата Артабан убили Ксеркс в леглото — лесна задача, тъй като Ксеркс от години нито веднъж не си бе легнал, без да изпие пет-шест бутилки хелбонско вино. Убили и неговия колесничар Патирамфий.

В нощта на убийството престолонаследникът Дарий бил в ловната хижа по пътя за Пасаргада. Щом получил вестта, той незабавно тръгнал към Суза и… влязъл в капана. Всички знаеха, че Дарий не само мрази баща си, но и иска, съвсем естествено, да стане Велик цар. Ето защо заговорниците разпространили слуха, че Патирамфий е убил Великия цар по заповед на Дарий и затова верният Артабан бил принуден да убие Патирамфий.

После конспираторите отишли при седемнадесетгодишния Артаксеркс и му съобщили, че брат му Дарий е виновен за убийството на баща му. Обещали да го направят Велик цар, ако се съгласи брат му да бъде екзекутиран. Имам основания да смятам, че Артаксеркс още тогава е знаел какво точно се е случило. Но Артабан владееше дворцовата стража. Артаксеркс беше безсилен. Подчинил се. На другия ден, когато Дарий пристигнал в Суза, бил арестуван от Артабан. Блюстителите на закона го осъдили като цареубиец и го екзекутирали.