Сътворението

— Аз съм Темистокъл, син на Неокъл — дойде отговорът му от пода. — Аз съм атинският генерал, който унищожи флотата на Великия цар Ксеркс.

Артаксеркс ме погледна. Преведох малко колебливо тези поразителни думи. Но за мое учудване Артаксеркс се засмя.

— Кажи му да стане. Не се случва всеки ден да приемаме такъв славен неприятел.

Темистокъл стана. Гъстата му прошарена брада започваше три пръста по-надолу от правите черни вежди, надвиснали над тъмни, блестящи, будни очи. Личеше, че не се страхува от Великия цар, нито от когото и да било друг. Но беше тактичен, бърз, предвидлив.

— Защо Артабан не те представи на баща ми?

— Страхуваше се, Господарю.

— Но ти не се страхуваш, така ли?

Темистокъл поклати глава.

— Защо да се страхувам? Два пъти направих услуга на баща ти.

— Баща ми не смяташе загубата на една трета от флотата си при Саламин за полезна услуга.

Сега Артаксеркс се забавляваше.

— Не, Господарю. Но точно преди това сражение изпратих вест на Великия цар. Съобщих му, че гръцката флота се готви да избяга. Съобщих му, че това е единственият му шанс да нападне.

— Той нападна — отвърна Артаксеркс — и не сполучи.

— Той нападна, Господарю, и щеше да сполучи, ако не беше предателството на собствените му финикийски капитани.

Това беше и вярно, и невярно. Излишно е да споменавам, че не възнамерявах да превишавам скромните си задължения на преводач. Артаксеркс изслуша внимателно буквалния ми превод и кимна.

— Каква е втората услуга, която си направил на баща ми? — попита той.

— Предупредих го, че част от гръцката флота се кани да разруши моста между Азия и Европа.

— Това е вярно — отговори Артаксеркс.

Още веднъж версията бе едновременно вярна и невярна и много типична за този хитър грък. Понеже желаеше гърците да запазят позициите си и да победят персите, Темистокъл бе принудил Ксеркс да предприеме нападение. По този начин бе заставил гърците да се бият за живота си — и бе сполучил. После финикийците дезертираха и гърците спечелиха битката или, по-точно, персите я изгубиха. Гърците се изненадаха от собствената си победа не по-малко от персите. Предупреждението, че мостът на Хелеспонт ще бъде разрушен, бе най-сполучливият ход на Темистокъл. Целта му бе Ксеркс да напусне Европа. Така е казал и на приятелите си тук, в Атина: „В никакъв случай не разрушавайте моста. Ако попречим на Ксеркс да се върне в Персия, все едно, че сме пуснали лъв да се разхожда на свобода из Гърция. Щом пресечете отстъплението му, Великият цар ще изскочи изпод златния си чадър с меч в ръка и с най-силната армия в света зад гърба си.“

Така Темистокъл успя да служи едновременно и на Гърция, и на Персия. Но тъй като гърците не познават благодарността, Темистокъл завърши с остракизъм. По-късно, когато Павзаний се опита да го привлече към подмолната си дейност срещу Гърция, Темистокъл отказа да участвува в заговора. Най-малкото, нетипична за грък постъпка. Но може би не е имал доверие на Павзаний. За нещастие на процеса срещу Павзаний бяха изнесени някои двусмислени писма, които подсъдимият бе получил от Темистокъл, и атиняните заповядаха на Темистокъл да се завърне в Атина с цел да го екзекутират за държавна измяна. Темистокъл избяга в Персия, в дома на Артабан, чиято жена е роднина на майка му, която между другото е от Халикарнас. Според новоприетия и доста необясним закон на генерал Перикъл, който гласи, че за атински гражданин може да се смята само онзи, чиито двама родители са родени в Атина, най-големите атински пълководци — Темистокъл и Кимон — нямаше да бъдат атински граждани. Майките и на двамата бяха чужденки.

— Разкажи ни за този досаден грък, който се занимава с пиратство в нашите води — заповяда Великият цар.

— Какво пиратство, Господарю?

Темистокъл още не бе свикнал да разбира заобикол-ния начин, по който се изразяват нашите велики царе. Те винаги се преструват, че не знаят ничие име и произход. До края на живота си Атоса твърдеше, че Атина се намира в Африка, а жителите й са черни като смола джуджета.

— При Евримедон[1] — отвърна Артаксеркс с печална точност.

[1] Река в Памфилия, край брега на Мала Азия, където през 467 г. пр.н.е. Кимон спечелил решителната битка срещу персите. — Б. пр.

Великият цар знаеше мястото. Знаеха го всички перси. Гърците, които възхваляват Маратон, Саламин и Платея като славни победи, не разбират, че нито едно от тези сражения нямаше ни най-малко значение за Персия. Обстоятелството, че гърците успяха да задържат опожарените си градове в Атика, едва ли представлява истинска бойна слава. Но победата на Кимон при устието на Евримедон дълбоко разтърси Персия. Всъщност често съм си мислил, че именно пълното поражение, което Кимон нанесе на персийска земя, бе началото на Ксерксовия край. От този момент нататък политиката на харема и политиката на армията започнаха да съвпа-дат и Великият цар бе свален.

— Кимон, син на Милтиад… — започна Темистокъл.

— Нашият неверен сатрап.[2]