Сътворението

[2] Чичото на Милтиад, победителя в битката при Маратон, бил тиран в Тракийския Херсонес, където и Милтиад отишъл през 516 г. пр.н.е. Бил васал на Дарий до избухването на Йонийския бунт. Върнал се в Атина през 493 г. пр.н.е. и три години по-късно бил избран за стратег. — Б. пр.

Персите никога няма да забравят, че години наред Милтиад бе верен роб на Великия цар и притежател на огромни имения по Черно море.

— … и победител при Маратон.

— Къде е това? — примигна Артаксеркс с очите на баща си.

— Едно място без значение.

Като преводач можех да наблюдавам как бързо работи умът на Темистокъл. Щом схвана тактиката на Великия цар, Темистокъл незабавно се нагоди към нея.

— Във всеки случай, Господарю, този пират е и мой враг.

— Кой би могъл да одобри пиратството? — Артаксеркс хвърли поглед към Роксан, който бе настръхнал от ненавист към човека, когото наричаше „гръцката змия“.

— В Атина, Господарю, има две фракции. Едната силно желае мир с Персия. Аз съм от нея. На наша страна е и народът. Против нас са земевладелците, които свалиха тираните. Днес Кимон е това, което бях аз вчера — генералът на Атина. Когато ме осъдиха на изгнание чрез остракизъм, каузата на народа претърпя поражение.

— Но щом си бил осъден чрез остракизъм, това несъмнено означава, че народът е бил против теб.

Артаксеркс се раздвояваше между желанието да поддържа притворството, че не знае нищо за този незначителен африкански град, и присъщата на младостта страст да спечели спора и да докаже, че е умен. Ксеркс никога не правеше тази грешка. Може би е трябвало да я прави.

— Да, Господарю. Консерваторите, които са противници на Персия, настроиха народа срещу мен. Обвиниха ме, че заговорнича с Павзаний за свалянето на гръцките държави. Във всеки случай, както може би си чувал, гърците бързо се отегчават от водачите си. Аз наистина бях водач на народа, но това не означава, че народът ме е харесвал или че е одобрявал постъпките ми.

— Сега ти си изгнаник, а пиратът напада вътрешността на империята ни. Какво да правим?

— Имам един план, Господарю.

Темистокъл беше най-проницателният грък, когото познавам. Поставеше ли си нещо за цел, намираше начин да го постигне — поне в този случай стана така. Беше истински Одисей. Но преди, да разкрие плана си на Великия цар, той поиска от него една година, за да научи персийски.

— Вашият език е като някой от вашите необикновени килими — каза той. — Загадъчен, изящен, красив. Не мога да се изразявам чрез преводач, колкото и добър да е той.

Великият цар даде на Темистокъл една година. Даде му и чудесно имение в Магнезия. После му позволи да целуне дългата ръка и го Освободи.

Щом Темистокъл напусна царските покои, Артаксеркс плесна с ръце и пламнал от възбуда, извика:

— В ръцете ми е! Гъркът е в ръцете ми!

Както се оказа, Темистокъл нямаше друг конкретен план, освен да изчака остракизирането на Кимон, което стана четири години по-късно. През тези години Теми-стокъл не само се научи да говори персийски без акцент, но получи и поста губернатор на Магнезия. Освен това му бе възложено да изгради новата флота и да обучи моряците по гръцки образец. По онова време персийските кораби бяха плаващи крепости — тромави по време на битка и много лесно запалими. Темистокъл модернизира персийската флота.

Дали Темистокъл щеше да поведе похода срещу собствения си народ? Консерваторите тук, в Атина, мислят, че намеренията му са били такива. Елпиника е напълно убедена в предателството му. Но тя тачи паметта на славния си брат Кимон. Според мен Темистокъл не желаеше нищо друго, освен да живее и умре спокойно. Умря пет години след появяването си в двора. Някои твърдят, че се е самоубил. Сигурен съм, че това не е истина. Всеобща закономерност е, че великите хора не живеят дълго, след като се отделят от народа, когото са облагородили.

През десетте години, докато Кимон бе в изгнание, атинската мощ значително остлабна. Опитът за нашествие в Египет бе отблъснат от Мегабиз. Всъщност, като изключим завземането на съседния остров Егина и една-две победоносни схватки в околностите на Атина, всички начинания на така наречената „партия на народа“ завършиха с неуспех. Без Темистокъл и Кимон Атина беше — и си остава — само един незначителен град.

Когато се върна от изгнание, Кимон оглави флотата. Но той бе пропуснал най-хубавите си години. Още по-лошо, самите атиняни също бяха пропуснали тези години. Смъртта на Кимон в Кипър представляваше краят на Атинската империя, Персийската империя бе в безопасност. Ефиалт и Перикъл са бледи заместители на героите от миналото.

Недей, Демокрите, да повтаряш тези думи пред хора, които сигурно няма да се съгласят с един стар човек, видял на този свят повече, отколкото е възнамерявал да види, както и неща, които съвсем не е искал да види.

6.