Читаем Сътворението полностью

Ти ще погребеш останките ми, Демокрите. Искам колкото е възможно по-бързо да бъда върнат към първичното единство. Каква странна грешка! Цитирам Учителя Ли! Не исках да кажа първичното единство, разбира се. Исках да кажа Премъдрия господ, от когото произлизат нашите духове, към когото — пречистени от Лъжата — се връщат те в края на времето на дългото царство.

За да ти доставя удоволствие, Демокрите, ще спомена, че при последната ми аудиенция с царицата-майка бях възхитен от един двадесетгодишен евнух на име Артоксар. Той много ми помогна при изготвянето на подробностите по договора. Ако е истина, че Аместрида се наслаждава на непълноценните му услуги, поздравявам я за проявения вкус. Артоксар е не само интелигентен, но и красив. Говори се, че е имал интимна връзка с Аполонид, любовника на Амистида. Страхувам се, че един ден тези две силни жени ще се изправят една срещу друга. Когато това стане, за пръв и последен път ще изпитам признателност, че съм изгнаник в Атина.

<p>КНИГА ДЕВЕТА</p><p>Мирът на Перикъл</p><p>1.</p>

Снощи генерал Перикъл отпразнува третата година от началото на мисията ми с музикална вечер в дома на Аспазия. Както и всичко останало, което има нещо общо е моята рядко признавана и още по-рядко чествувана мисия, тържеството се проведе донякъде тайно и бе обявено в последната минута. Малко преди залез, когато се канех да си лягам, Демокрит пристигна с новината, че генералът иска да ме види. Бързо прекосихме града, със скрити в шалове лица, за да не разберат консерваторите, че безчестният представител на Великия цар заговорни-чи с Перикъл за поробването на Атина.

В началото на пътеката — не бих могъл да я нарека улица, — която води към къщата на Аспазия, стояха на пост двама скитски полицаи. Попитаха Демокрит по каква работа идваме. Демокрит отговори с някаква парола и ни разрешиха да продължим по пътеката.

Когато пристигнахме, ми се струваше, че ще умра от жега. Лятото тук е ужасно горещо, а зимата ужасно студена. Атинският климат си съперничи с климата в Суза, който е най-неприятният в света. Естествено, напоследък аз съм необикновено чувствителен към топлината и студа. Снощи стигнах до къщата на Аспазия, облян в пот.

Демокрит ми казва, че обстановката вътре е много изискана. Питам се, Демокрите, как си могъл да установиш това? Въпреки богатството на прадядо ти домът му в Абдера е, меко казано, недодялан. От всички къщи наоколо само тази на Калий ми се струва едновременно разкошна и удобна. Ако не друго, усещам, че по мраморния под има килими, а в мангалите гори благовонно дърво.

В къщата на Аспазия се влиза през дълъг, тесен коридор с ниски тавани, който води към малък вътрешен двор. Вдясно от двора има предназначен за приемна портик, не по-голям от този, в който сме седнали сега, в желанието си да се скрием от горещината.

Мигновено разбрах, че съм в дома на милетска дама. Въздухът ухаеше па скъпи парфюми, а музиката звучеше така нежно, че човек можеше и да не я слуша. Това е рядкост в Атина, чиито граждани са толкова немузикални, че като отидат на концерт, напрегнато слушат всяка нота и се мъчат да проумеят защо от тях се очаква да бъдат очаровани. Йонийските гърци от Мала Азия са други. За тях музиката е допълнение към разговора, доброто ядене и дори любовта. Музиката е част от въздуха, който дишат, а не математическо уравнение, предназначено за Питагор.

Когато влязохме, в стаята имаше над десетина души. Демокрит ми казва, че всъщност е имало десет души гости и няколко роби от Сарди, които свирели и поднасяли ястията. Посрещна ни Евангелос, домоуправителят на Перикъл. Макар тази прочута личност обикновено да се намира в провинцията, където се грижи за стопанствата на генерала — и за двамата му законни синове, — през последната седмица той е тук, за да отпразнува заедно с цяла Атина трофея на победата, който народното събрание току-що гласува за Перикъл. Привидно трофеят му се присъжда за повторното завземане на Евбея. В действителност му се дава за прозорливостта, с която се справи със спартанския цар миналата зима, когато армията на Спарта завзе Атика и атиняните трябваше да се скрият зад дългите си стени.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература