Сътворението

— Не знам. — Атоса затвори очи. Меката светлина от лампата, изглежда, дразнеше очите й. — Вече рядко идва при мен. Знае, че не одобрявам начина, по който живее. Знае също, че скоро ще заема каменното ложе в свещена Пасаргада. Затова може и да не ми се обръща внимание. — Атоса отвори очи и ме изгледа замислено. — Може би ти ще успееш да говориш с него. Моля се на богинята да те послуша. Ако трябва, ще се помоля и на Премъдрия господ — добави тя. — Но се приготви за изненади. Ксеркс не е същият човек, когото познаваш. Не е синът, когото родих.

2.

Външно Ксеркс малко се бе променил. Беше понапълнял от пиенето и брадата му бе боядисана в същия риж цвят, който бръснарят преди използуваше за брадата на Дарий. Иначе се държеше към мен точно както в детските ни години.

Трябва да отбележа, че пристигането на двора в Сарди бе като нахлуване на неприятелска армия. Харемът бе толкова огромен, че северозападният път на сто мили бе задръстен от фургони, пълни с покъщнина, сандъци със злато и сребро и, разбира се, с жените, евнусите и до-машните роби. Лаида, която неизменно пътуваше с верните си гърци — веднъж и те да са верни някому, — пристигна измежду последните.

Скоро след като дойде, Великият цар даде първата си аудиенция. Когато церемониалмайсторите ме поведоха към него, зяпна от учудване. После вдигна златния скиптър за поздрав и изрази удоволствието си от успешното приключване на мисията ми. Още същата вечер изпрати да ме повикат в спалнята му.

Толкова години бях живял в двора, но никога не бях виждал легендарната спалня на Великите царе. И като никога легендата и действителността съвпадаха. Един век по-рано самоският златар Теодор бе изваял от чисто злато клонеста лоза, която се виеше около и над леглото и сякаш раждаше не грозде, а скъпоценни камъни. Прочутият златен чинар се намира срещу леглото. Дървото е по-ниско от човешки ръст, поради което е малко разочароващо. Толкова много сме слушали, че човек може да застане под короната му. До леглото, на подставка от слонова кост, имаше огромен златен съд за благовонна вода.

Ксеркс се бе излегнал на леглото. До него на масичката бяха наредени съдове с хелбонско вино. И две златни чаши. Започнах да правя поклона, а Ксеркс рече:

— Стани. Ела при мен. Искам да те видя.

Прегърна ме нежно с лявата си ръка, а с дясната наливаше чашите.

— Не съм мислил, че ще те видя пак. Седни. На леглото. Забрави етикета. Никой не може да ни види тук освен шпионите на Аместрида. Те се взират в нас през дупки в стената. Веднъж месечно заповядвам да запушат дупките. Веднъж месечно тя нарежда да ги отпушат отново. Иска да знае с кого съм в леглото. Този път ще се озадачи!

Ксеркс се захили. Въпреки торбичките под очите изглеждаше по-млад от годините си и в добро здраве, като се изключи лекото треперене на ръцете; изглеждаше далеч по-млад от мен.

— Трябва да използуваш моя бръснар — заяви той, след като внимателно ме огледа. — Боядисай си косата. Всички знаят, че сме връстници. Поставяш ме в глупаво положение, като се разхождаш насам-натам с тази бяла коса.

Пихме. Говорихме за миналото. За Мардоний.

— О, спечелихме такава голяма победа! Цяла Гърция беше наша, с изключение на Пелопонес. Почакай, казах му, преди да замина. Спартанците или ще се предадат, или ще дойдат в Атика. Тогава ще можеш да ги подкупиш. Или пък да разбиеш войските им. Което той и направи. Победители при Платея бяхме ние! Но на Мардоний това не му стигаше. Не. Искаше да бъде световен герой. Стана безразсъден. И го убиха. Те винаги успяват. — Не разбирах какво има предвид. — А ние изгубихме единствения си шанс да разбием спартанската армия. И после тази история при нос Микале… — Гласът му прозвуча глухо.

Чудех се, но не смеех да попитам кои са тези, дето винаги успяват да убият великите герои.

— Както и да е, скоро ще се върнем…

При тази мисъл лицето на Ксеркс се оживи, за което спомогна, в буквален смисъл, виното. По онова време бузите на Ксеркс ставаха аленочервени, когато пиеше. През последните му дни вече престанаха да почервеняват, защото поначало имаха цвета на прясна кръв.

— Благодарение на моя спартански регент, Павза-ний, победителя при Платея — довърши Ксеркс мисълта си, като едновременно допи втората чаша вино. — Той иска да стане цар на цяла Гърция. С други думи, иска да бъде това, което съм аз. Моли ме за помощ. Тайно, разбира се. Сега е дошъл във Византион. Иска да се ожени за някоя моя дъщеря. После с моя помощ да окупира Атина. И така нататък.

— Доверяваш ли му се?

— Разбира се, че не! — Настроението на Ксеркс се повиши. — Но ще ни бъде полезен. Вече ми върна няколко персийски пленници, за да покаже честните си намерения. Как беше тази стара поговорка? „Страхувай се от гърците дори и когато носят дарове“. Е, не му се доверявам, но подозирам, че е способен да създаде много неприятности на сънародниците си. Хайде кажи ми сега — подметна Ксеркс закачливо, — какво си помисли, когато Атоса ти съобщи, че непременно ще изгубя трона си поради лошия живот, който водя в харема?

Обзе ме ужас — и не можах да го скрия.