Сътворението

— Това е най-хубавото занимание. И е необходимо. Светът е много опасен за онзи, който не знае да се бие. — Тесал разрози въглените в мангала. — Или не може да поведе армията. Или да събере достатъчно силна армия — прибави тъжно той.

Всички знаехме за неуспеха на Тесал, когато се опита да убеди Дарий, че трябва да се притече на помощ на Хипий. По онова време Дарий не обръщаше особено внимание на гръцкия свят. Въпреки че владееше гръцките градове в Мала Азия и бе върховен господар на някои острови, като Самос, Великият цар не се интересуваше много от западния свят, особено след поражението си при Дунава.

Независимо от силното си влечение към изтока, като се изключи един поход до река Инд, Дарий до края на царуването си така и не успя да насочи цялото си внимание на изток и на изток от изток. И той, като Кир преди него, бе вечно нащрек заради онези светлокожи северни воини на коне, които непрестанно заплашват границите ни. Но нали те — това сме ние. Преди хиляда години първите арийци нахлули от север и поробили чернокосите хора, както все още понякога наричаме първите обитатели на Асирия и Вавилония. Сега тези племена са цивилизовани — това сме ние, днешните мидийци и перси, и племенният ни вожд е Великият цар. Междувременно нашите братовчеди от степите ни дебнат хищно и само чакат подходящ момент.

Тесал започна да оплаква съдбата на Атина и макар да бях дете, знаех, че го прави с определена цел. Царица Атоса бе приятелка на майка ми и казаното на мен щеше да стигне до ушите й.

— Хипий е добър приятел на Персия. Враговете на Хипий в Атина са врагове на Персия и приятели на Спарта. — На светлината от мангала намръщеното лице на Тесал изглеждаше румено. — Хипий се нуждае от помощта на Великия цар.

Навън пред хана някой извика:

— Път за Пощата на Великия цар!

Чу се тропот, после дрънчене, докато оседлаваха новия кон, с който вестоносецът щеше да продължи нататък. Още по онова време царските вестоносци успяваха да пропътуват разстоянието от хиляда и петстотин мили между Сарди и Суза за по-малко от седмица. Дарий винаги казваше, че не войските, а пътищата му крепят империята.

— Един ден Спарта ще сключи съюз с враговете на брат ми в Атина. И тогава ще нападнат Персия.

Дори дете на моята възраст можеше да прецени, че това е абсурдно. Персия беше един цял огромен свят. Нямах точна представа за Спарта, но знаех, че там живеят гърци, че е малка, слаба държава и се намира далече. Знаех още, че персите винаги побеждават гърците. Това си беше природен закон.

— Сега само брат ми Хипий е пречка за войната между Персия и Спарта.

Не вярвам Тесал да е бил особено интелигентен. И тъй като умря, преди аз да порасна, не можах да го опозная достатъчно добре. Затова пък съм имал много взаимоотношения с брат му Хипий по време на дългото изгнание на този тиран в Персия. Хипий бе не само обаятелен, но и образован.

— Защо Спарта е толкова опасна? — попитах аз.

— Защото войната е единственият смисъл на живота им. Спартанците не са като другите хора. Спарта е казарма, а не град. Те искат да завладеят цяла Гърция. Завиждат на Атина. Мразеха баща ни Пизистрат, понеже бе обичан от целия народ и от всички богове. Всъщност самата богиня Атина заведе баща ми на Акропола и пред всички граждани даде на него и на потомците му властта над своя град.

Нямах представа дали Тесал вярва в тази история, убеден съм, че днес никой атинянин не вярва в нея. А дали са вярвали навремето? Съмнявам се.

Истината е, че Пизистрат и приятелите му успели да убедят едно високо момиче на име Фия да се облече като Атина. Познавам внука й, който много обича да разказва как баба му придружила Пизистрат по свещения път до храма на Атина на Акропола. Мнозинството от хората и без това подкрепяли Пизистрат и затова се престорили, че наистина мислят Фия за Атина. Останалите замълчали — от страх.

Когато му дошъл редът, Пизистрат бил изгонен от Атина. Отишъл в Тракия, където притежавал сребърни мини. Известно време разработвал мините си в съдружие с дядо ми Мегакреон. Щом натрупал ново състояние, подкупил водачите на аристократическата партия на Ликург. След това подкупил и партията на търговците, водена от Мегакъл. И понеже сам бил начело на простолюдието, успял отново да стане тиран на Атина, където живял дълго и щастливо до смъртта си. Наследили го синовете му Хипий и Хипарх.