Сътворението

Дори и сега, когато повечето спомени в главата ми не извикват образи — слепотата по тайнствен начин е зали-чила тази част от паметта ми, — все още виждам удивително красивия път, по който се влиза в Екбатана.

Пътят върви нагоре към тъмната гора. После, точно когато ти се струва, че градът е изчезнал или че си се изгубил, той е пред теб като видение — град-крепост ограден със седем концентрични стени, всяка с различен цвят. В самото сърце на града златна стена опасва хълма, на който се издига дворецът.

Индийските планини са покрити с гъсти гори, затова дворецът е построен изцяло от кедър и от кипарис. По тази причина в стаите се носи тежка миризма на старо дърво и често избухват пожари. Но фасадата е обкована с плочи от зелена мед, като плетеница на доспехи. Някои мислят, че мидийците са направили това, за да попречат на неприятеля да опожари двореца. Подозирам, че е предназначено само за украса. Гледката е изключително красива, когато, озарена от слънцето, бледозелената мед блесне на фона на тъмнозелените иглолистни гори, покриващи планините отвъд града.

Докато влизахме в Екбатана, имах възможност да се наслаждавам на тази приказна красота цели девет часа — толкова трае преминаването през всичките седем врати. Нищо не може да се сравни с шума и бъркотията, които предизвиква влизащият в някоя от столиците персийски двор.

През дългите часове, прекарани пред вратите на Екбатана, научих от Тесал някои гръцки фрази, които и до днес с удоволствие употребявам.

6.

По мое време животът в училище бе напрегнат. Ставахме преди изгрев-слънце. Учеха ни да си служим с всички видове оръжия. Учеха ни дори на земеделие и ско-товъдство, наред с математика и музика. Можехме да четем и дори — ако е необходимо — да пишем. Учеха ни да строим не само мостове и крепости, но и дворци. Хранеха ни оскъдно веднъж на ден.

Когато персийският благородник навърши двадесет години, вече почти няма неща, които да не е способен да прави сам — ако му се наложи. В началото образователната система била много по-проста. Учели момчето да язди, да стреля с лък, да казва истината — и толкова. Но по времето на Кир станало ясно, че персийското дворянство ще трябва да знае много не само по военните въпроси. Накрая, по времето на Дарий, образованието ни съзнателно бе насочено към една-единствена цел — да управляваме по-голямата част от света.

Но имаше една страна от управлението, която държаха в тайна от нас: харемът. Въпреки че много от учителите ни бяха евнуси, на никого от нас не казаха ни дума за вътрешните машинации в харема — този тайнствен свят, завинаги затворен за всички перси, с изключение на Великия цар. И на мен. Често съм си мислил, че относително дългият ми престой в харема е бил от голяма полза за по-нататъшната ми кариера.

Когато накрая ме преместиха в сградата на великите принцове, бях прекарал в харема близо три години. Обикновено отделят младия благородник от майка му най-малко три години преди започване на пубертета и го изпращат в дворцовото училище. Аз бях изключение. Така че опознах не само жените на Дарий, но и евнусите, които действуват в тясна връзка със своите колеги от първата и втората стая на канцеларията.

Демокрит иска да знае какви са тези стаи. Първата стая се намира в дъното на първия вътрешен двор на всеки дворец, който Великият цар обитава в момента. Стотина чиновници, разположени на дълги маси, получават, кореспонденцията на Великия цар и всички петиции. След като тези документи бъдат сортирани, чиновниците от втората стая решават кои от тях да се представят на Великия цар или, по-често, кое писмо или петиция на кой държавен съветник или блюстител на закона да се даде. Втората стая упражнява огромна власт. Излишно е да споменавам, че тя е в ръцете на евнусите.

Години по-късно Ксеркс обичаше да ме дразни, като казваше, че притежавам цялата изтънченост и хитрост на евнух от харема. Аз пък го дразнех, като възразявах, че ако сам той бе останал по-дълго в харема, може би щеше да научи държавническото изкуство от майка си. Ксеркс се засмиваше — и се съгласяваше с мен. А още по-късно вече никак не беше смешно.

Тук трябва да отбележа, че преди царуването на Дарий омъжените жени от управляващата класа се движели с мъжете и било съвсем в реда на нещата, да речем, богата вдовица да управлява имотите си, нищо, че не е мъж. При Кир жените не били отделени, освен, разбира се, по време на менструацията им. Но Дарий имал свои Разбирания по въпроса. Той забранил на жените си да се показват на публични места. Естествено, благородниците последвали примера му и също затворили жените си. Днес нито една персийска дама няма право да се срещне или да говори с друг мъж освен със собствения си съпруг. Щом се омъжи, тя вече не може да вижда нито баща си нито братята си — нито дори синовете си, след като напуснат харема.