Сътворението

Това бе чиста измислица. Ако Милет изобщо е бил колония на Атина, то това е било много преди Пизистра-тидите. Във всеки случай в Милет нямаше голям брой поклонници на тиранията, както се убеди и Аристагор, когато се опита да обяви независимост. Висшите съсловия в града се съгласиха да въстанат срещу Персия само при условие че Аристагор им разреши да установят демокрация по атински образец. Така че авантюристът бе принуден да удовлетвори желанието им. Както скоро щяхме да се уверим, ерата на тираните бе изкуствено продължена от политиката на Великия цар спрямо неговите гръцки градове. Очевидно управляващите класи не можеха да търпят нито тираните, нито техния съюзник, народа. Затова днес формата на управление във всички гръцки градове на думи е демокрация, а в действителност — олигархия. Демокрит мисли, че със сегашната атинска власт нещата стоят по-сложно. Не споделям мнението му.

Мардоний подкрепи предложението на Хипий. Видя в него възможност да се отличи като военачалник.

— Това е шансът ми да покажа на какво съм способен — заяви той една вечер, след като бяхме изпили доста от сладкото лидийско вино. — Ако ми поверят атаката срещу Милет, другото лято ще си бъдем у дома.

Мардоний бе прав, като каза, че войната е шансът му да покаже на какво е способен. Но не се върна у дома през следващото лято. Войната с йонийските въстаници продължи шест години.

След едноседмичен спор в съвета Артаферн се съгласи да предостави за нападението на Милет половината от персийската армия и половината от лидийската конница. Мардоний бе назначен за втори командуващ след Арто-базан, най-големия син на Дарий и съперник на Ксеркс. На мен бе наредено да остана в щаба на сатрапа в Сарди.

Първата лоша вест пристигна по време на един обред в храма на Кибела[1]. Възприех това като справедливо наказание. В края на краищата защо трябваше да участвувам в обредите на един дяволски култ. Но Артаферн бе задължил целия щаб да се яви с него в храма.

[1] Фригийска богиня, Велика майка на боговете, възраждаща умрялата природа и даряваща плодородие. Култът към Кибела бил широко разпространен в Мала Азия; през VI в, пр. н. е, проникнал в Гърция, а по-късно и в Рим. В гръцката митология Кибела често била отьждествявана с богиня Рея. Митовете за Кибела били свързани с любовта й към красивия млад бог Атис, Траурният празник на оплакването на Атис заема главно място в мистериите с оргаистичен характер, които според преданието Кибела учредила след смъртта на своя любим. — Б. пр.

— Трябва да предразполагаме лидийците — обясни той. — И те като нас са роби на Великия цар.

Гледах с отвращение как жриците танцуват с евнусите. Не винаги беше лесно да се познае коя е жрица и кой евнух, защото и едните, и другите носеха женски дрехи. Всъщност евнусите обикновено бяха по-хубаво облечени от жриците. Никога не съм разбирал преклонението, което толкова много изостанали народи изпитват пред Анахита, или Кибела, или Артемида — няма значение с какво име наричат тази ненаситна богиня-майка.

В Сарди, на празника на богинята, младежите, които желаят да й служат, отрязват гениталиите си и тичат по улиците, като ги размахват в ръка. Други, по-малко амбициозни поклонници на богинята, вярват, че да бъдеш поръсен с кръвта на новопроизведения евнух, носи щастие. Това не е трудно. Много кръв се лее. Накрая, изтощен, самоскопилият се евнух хвърля отрязаните си части в някоя къща през отворената врата, а собственикът е длъжен да приеме нещастното създание в дома си и да се грижи за него до оздравяването му.

Няколко пъти съм наблюдавал тази церемония във Вавилон и Сарди. Младежите изглеждат напълно побъркани, затова предполагам, че предварително пият хаома или взимат друго умопомрачително средство, като онзи мед от Колхида например, който предизвиква халюцинации. Иначе не бих могъл да си представя, че човек с ума си може да служи на някой дявол по такъв ненормален начин.

Тогава в Сарди видях как някакъв нещастник хвърли гениталиите си към една отворена врата. За зла участ на улучи. После бавно умря на пътя от загуба на кръв, защото е светотатство да се притечеш на помощ на бъдещия жрец на Кибела, който, така да се каже, не е успял да намери подходящ дом за своя орган.

Обредите в чест на Кибела продължаваха безкрайно. Благовонният дим бе толкова гъст, че почти скриваше от погледа голямата статуя на богинята, която е поставена — беше поставена — в центъра на един портик в гръцки стил. От едната й страна имаше лъв, а от другата — две виещи се змии.

Старият Ард, изправен до върховната жрица, изпълняваше някакъв ритуал — не си спомням точно какъв, — отреден на последния представител на лидийската династия за тържествения случай. Сардийците бяха истински екзалтирани, а Артаферн и Хипий усилено се мъчеха да прикрият отегчението си. Милон се прозяваше.

— Ненавиждам всичко това — каза той с присъщата си детинска откровеност.

— И аз. — Нямах никакво намерение да се преструвам.

— Те са по-неприятни дори и от онези маги в училище.