Днес е рожденият ден на Дани.
Много исках да направя тази вечер специална, да му покажа колко го обичам, може би да съживя част от магията на първите ни срещи. Божичко, това прозвуча така, сякаш сме женени от много отдавна. Всъщност не е изминала и година от брака ни, а аз вече изпитвам тревога и дори лека паника, че се провалих по тази линия. Както и във всичко останало.
Какво да подариш на мъжа си, който има всичко? Дори зададох този въпрос в Гугъл със същите думи. Накрая открих в нета художник калиграф, който ми изпрати рамкиран лист пергамент с думите „Най-щастлива съм, когато съм с теб“, изписани с красив почерк, който имитираше старинен шрифт. Исках Дани да знае, че не се нуждая от парите му, нито от тази къща, от луксозната кола, че единственото, което искам, е повече време, прекарано с него. Една година брак се нарича хартиена сватба, така че бях купила подарък за годишнината ни, но не можех да му го дам на рождения ден. Трябваше ми нещо друго.
Той винаги ме изненадва с грижливо подбрани подаръци, които са просто перфектни. Исках и аз да му подаря нещо много хубаво. Намерих търговец на часовници, Дани има няколко скъпи часовника, но са прекалено лъскави, а аз исках да му намеря нещо по-стилно. Търговецът предложи „Панерай“, който се оказа великолепен. Цветът на бронзовия корпус щял с времето да става все по-наситен, надявах се същото да се случи и с нашата връзка. Дани е толкова специален за мен. Исках и той да има от съпругата си нещо специално, което никой друг да няма, а този часовник беше точно това.
След като го доставиха, изпитах лек страх. Спомних си нещо, което баба ми казваше, когато дядо ѝ се оплакваше, че механичният ѝ часовник все изостава. Тя категорично му беше забранила да ѝ купува нов — казваше, че според поверието часовникът означава раздяла. Нещо като цъкаща бомба.
Баба ми вярваше също, че Елвис е жив и работи в „Уолмарт“ в Рино, Невада.
Купих проклетия часовник.
Струваше си да се види изражението на лицето му, когато отвори кутията на масата за закуска. Сложи си го, докато бърках яйцата. Това е онзи Дани, когото обичам. Когато сме заедно, изпитвам едно особено усещане за топлина, чувствам се в безопасност.
Но ми се струва, че прекарваме все по-малко време заедно. Мислех си, че като се оженим, ще бъде точно обратното. Опитвам се да направя къщата по-уютна, да оставя своя отпечатък тук-там. Нищо съществено, просто дребни детайли, които да придават повече топлина и цвят на дома, за да не му се излиза от него.