Свещена любов

Тялото й се разкри пред него, от вирнатите стегнати гърди до плоския й корем и прекрасните срамни устни. Тя спусна ръка към долната част на корема си изглеждаше точно както я беше нарисувал предната нощ – изпълнена със сексуалност, женственост и могъщество… само че сега от плът и кръв.

– Мили… боже. – Кучешките му зъби се удължиха в устата му, напомняйки му, че отдавна не се беше хранил. От гърлото му се разнесе стон, едновременно настойчив и умоляващ. Не знаеше доколко копнееше за вагината и доколко имаше нужда от кръвта й.

Но какво ли значение имаше?

– Кормия… нуждая се от теб.

Начинът, по който размърда краката си, за да ги разтвори още повече, беше подарък, какъвто никой никога не беше увивал и надписвал за него. Тя се разтвори още малко и той зърна розовите дълбини, към които се стремеше. Тя вече лъщеше от влагата.

А той щеше да добави още към нея.

Простена и се наведе да долепи устни до нея, насочвайки се право към сърцевината й.

И двамата извикаха. Тя зарови ръце в косата му, той сграбчи бедратай и я притисна още по‑силно към себе си. Почувства топлината й с устните си, топлината и влагата й, които той подсили с целувките си. Докато тя стенеше, инстинктът и на двамата проработи, подсказвайки му да прави кръгови движения с език, а на нея – да го обгърне с крака.

Боже, звуците бяха невероятни.

А вкусът й дори повече.

Той погледна нагоре към гърдите й и нямаше как да не докосне малкитей зърна. Притисна ги нежно с пръсти и после ги погали с палците си.

Начинът, по който тя изви тялото си, почти го доведе до края. Беше прекалено много.

– Движи ханша си по‑бързо – нареди той. – Моля те… притисни ханша си в мен.

Тя започна да се движи ритмично, а той проточи езика си и я остави да получи каквото желае, да използва плътта му, за да си достави удоволствие. Това обаче не продължи дълго. Той имаше нужда да бъде още по‑близо. Хвана в длани задните й части и притисна в нея лицето си – тя се превърна във всичко, което той вкусваше, помирисваше и познаваше.

Сега беше моментът да настъпи сериозната част.

Той се придвижи нагоре и започна да движи бързо езика си в горната част на вагината. Знаеше, че е на правилното място, заради начина, по който тя простена. Кормия започна да движи ханша си още по‑отсечено и той се протегна за ръката й, за да й вдъхне увереност. Тя се вкопчи в дланта му с такава сила, че вероятно щеше да остави следи с ноктите си, а това беше наистина прекрасно. Желаеше тези полумесеци върху гърба си… и върху задните си части, докато той потъваше дълбоко в нея.

Искаше да остави част от себе си върху нея, вътре в нея.

Той самият искаше да я маркира по някакъв начин.

Кормия знаеше, че с тялото й се случва същото, което се беше случило с онова на Примейла предния ден. Напиращата буря, топлата вълна, бушуваща вътре в нея, й подсказваше, че се намира на същото място.

На ръба.

Примейлът беше огромен между краката й. Широките му рамене я караха да се разтвори. Прекрасната му многоцветна коса се стелеше върху бедрата й, а устните му се бяха впили в нея, срещайки нейните собствени устни, гладкият му език обхождаше всяка гънка. Беше толкова прекрасно, плашещо и неизбежно… и единствената причина, поради която не беше загубила напълно разсъдъка си, беше ръката му, стиснала нейната.

Докосването му беше по‑добро от каквито и да било думи на успокоение по толкова много причини, но най‑вече защото ако се беше опитал да говори, щеше да се наложи да спре онова, което правеше, а това би било истинско престъпление.

Точно когато си мислеше, че ще се разпадне, я заля нова вълна от енергия, отнасяйки я на далечно място, докато тялото й се движеше ритмично. Обзелото я сладостно напрежение в миг се освободи и й донесе такова удовлетворение, че в очите й бликнаха сълзи и тя изкрещя нещо… или може би не беше нищо, само експлозивно изскочил дъх.

Когато всичко свърши, Примейлът вдигна глава, а езикът му направи едно последно бързо движение, преди да се отдели от нея.

– Добре ли си? – попита той, а очите му бяха широко отворени и жълти.

Тя отвори уста, за да отговори. От там не излезе нито звук и тя само кимна.

Примейлът облиза бавно устните си, излагайки на показ кучешките си зъби… и желанието му стана още по‑очебийно, когато закова поглед в шията й.

Да отметне глава на една страна и да му предложи вената си, изглеждаше най‑естественото нещо на света.

– Вземете от мен – обърна се към него тя.

Очите му проблеснаха и той се нахвърли върху тялото й, целувайки корема и поспирайки на едно от зърната, като му отдели особено внимание. В следващия миг зъбите му бяха върху шията й.

– Сигурна ли си?

– Да… О, боже!

Заби ги рязко и дълбоко. Случи се толкова бързо… точно както си го беше представяла. Той беше брат с потребност от животоподдържащата течност, а тя не беше чуплива вещ. Отдаде му се и той я прие, но у нея започна да се заражда друга дива потребност.

Размърда се на масата и разтвори краката си.

– Вземете ме. Докато се храните… бъдете в мен.