Свещена любов

Фюри опря лакти от двете страни на лаптопа и потърка слепоочията си в опит да остане здраво стъпил на земята в реалността, вместо да се озове в покрития с кости свят на Магьосника.

Екранът на компютъра примигна и той се втренчи в него, замислен за всички глупости, изпращани до официалния имейл на Братството. Онези от глимерата просто не схващаха ситуацията. В съобщението, изпратено до тях, той беше докладвал за нападенията и беше призовал аристокрацията да напуснат Колдуел и да потърсят убежище в обезопасените си къщи. Беше внимателен с използваните думи, за да не всява паника, но явно никак не ги беше стреснал.

Всеки бе помислил, че убийствата на техния лийдайър и неговата шелан ще бъдат единствените.

Боже, Обществото на лесърите беше причинило толкова много смърт през последните две нощи… и ако се съдеше по реакцията на глимерата , щеше да има и още. Скоро.

Леш знаеше къде живее абсолютно всяко аристократично семейство в града, така че имаше сериозна вероятност голяма част от глимерата да е в опасност. И горкото хлапе нямаше защо да дава всички адреси. Ако лесърите се доберяха само до няколко от домовете, щяха да получат достатъчно информация за толкова много други от тефтерите с адреси, покани за партита, дневници за срещи. Резултатът от проговарянето на Леш щеше да бъде като от земетресение, ударило разлом – нямаше да остави нищо след себе си.

Но канеше ли се глимерата да приеме сериозно заплахата? Не.

Според имейла, получен току‑що от ковчежника на Съвета на принцепсите, идиотите нямаше да отидат в защитените си къщи. Вместо това се канеха да оплачат тази потресаваща загуба на добре поставени в обществото мъж и жена с такива изключителни качества , като устроят поредното парти.

Без съмнение с цел да подхванат битка за надмощие относно избора на следващия лийдайър .

В заключение, се казваше, че Съветът на глимерата ще получи сумата, дължима на семейството на Леш заради действията на Куин.

Не бяха ли великодушни? Не че искали парите за себе си… например… за да отпразнуват встъпването в длъжност на новия лийдайър . О, не. Те просто искали да се уверят, че злината ще бъде наказана.

Разбира се, че това беше причината.

Слава богу, че Куин беше свободен от тях, въпреки че решението на Рот да направи хлапето аструкс нотрум на Джон беше доста шокиращо. Доста прозрачно излизане от ситуацията, особено като се имаше предвид, че бе със задна дата. И то заради обикновен бой, спрян от Куин по неподходящ начин. Сигурно нещо по‑сериозно се беше случило в съблекалнята, нещо, останало скрито. Иначе нямаше никаква логика.

От глимерата щяха да разберат, че Рот закриля Куин, и решението на краля щеше да му излезе солено в определен момент. И все пак Фюри беше доволен от развитието на нещата. Джон, Блей и Куин бяха каймакът на тренировъчната програма, а Леш… Леш винаги беше създавал неприятности.

Куин може да имаше разноцветни очи, но Леш беше този с истинския дефект. Винаги беше имало нещо странно у това хлапе.

Компютърът даде сигнал за получаването на нов имейл в пощенската кутия на Братството. Този път беше от дясната ръка на починалия лийдайър . И той призоваваше всички да бъдат силни пред тази трагична поредица от загуби, но също така смяташе, че заплахата за домовете им не е голяма и че най‑добрата реакция била да се съберат заедно и да оплачат с подходящи ритуали скъпите им покойници.

Добре, това си беше чиста проба глупост. Всеки с половин мозък в главата би си стегнал комплекта скъпи пътни чанти и би се покрил далече извън града, докато прахта се уталожеше. Но не, те предпочитаха да извадят ръкавиците и гетите и да се правят на герои във филм на Мърчънт‑Айвъри с черните си дрехи и траурни изражения. Той почти чуваше засуканите и фалшиви съболезнования, които си разменяха като волейболна топка, докато догени в униформа разнасяха табли с фаршировани гъби, след което следваше учтива битка за политическо надмощие.

Надяваше се здравият им разум да проговори, защото въпреки факта, че го вбесяваха, той не искаше да се събудят мъртви, така да се каже. Рот би могъл да се опита да ги отпрати от Колдуел с декрет, но беше твърде вероятно това да ги накара да се заинатят дори повече. Кралят и аристокрацията не се погаждаха. Напротив, бяха почти врагове.

Получи се нов имейл и той беше много сходен с предишните. Оставаме и ще устроим парти.

Изпитваше нужда да запали.

И също и да…

Вратата на тайния тунел се отвори широко и оттам се появи Кормия. В нежната си ръка носеше бледолилава роза, а на лицето й беше изписана изискана сдържаност.

– Кормия? – произнесе той и се почувства нелепо. Едва ли беше променила името си на Трикси или Айрийн от вчера до днес. – Нещо не е наред ли?

– Нямах намерение да ви безпокоя. Фриц предложи… – Тя се обърна, очаквайки икономът да е зад нея. – Той ме доведе.