Свещена любов

Вътре, настанени върху сива подложка, лежаха два четирийсет и пет милиметрови автомата «Хеклър и Кох». След като провери пълнителя на единия от тях, Рот го подаде на Куин, като го държеше за дулото.

– Ви ще ти приготви документ на Древния език. Ако настъпи критична ситуация, ще го използваш, а който има възражения, ще трябва да се разправя с мен. Фриц ще ти поръча достатъчно муниции, та ескадрон от морски пехотинци да изглеждат като въоръжени с желирани бонбони пред теб. – Кралят подхвърли към Куин нещо, което се оказа бронежилетка. – Когато си с него, винаги трябва да си въоръжен. Дори и в къщата. Ясно ли е? Така действа схемата.

Докато Куин претегляше оръжието в дланта си, Джон очакваше той да изтърси колко хубаво е да имаш голямо оръжие. Вместо това той заяви:

– Искам свободен достъп до стрелбището. Трябва да слизам долу поне три пъти седмично. Като минимум.

Рот повдигна крайчеца на устата си.

– Ще кръстим мястото на твое име, ако се налага.

Джон се почувства като воайор, застанал между тях двамата, без да казва нищо, но впечатлен от промяната у Куин. Закачливата фасада си беше отишла. Беше напълно делови, още по‑корав, отколкото подсказваше стилът на облеклото му.

Куин посочи една врата.

– Тази към неговата спалня ли води?

– Да.

– Добър вечер, дами.

Вишъс влезе в стаята и очите на Куин не бяха единственото, което проблесна. В ръцете си братът носеше тежка верига с висящ от нея медальон, клещи и кутия с принадлежности.

– Сядай, момче – нареди Ви.

– Хайде. – Рот кимна към леглото. – Време е да бъдеш окован, медальонът носи герба на Джон. Също така ще бъдеш татуиран. Както вече казах, това е до живот.

Куин седна, без да каже дума, а Ви се приближи зад гърба му, постави тежката верига около врата му и затегна хлабавия край. Медальонът се спусна малко под нивото на ключиците му.

– Маха се само ако умреш или те уволнят. – Ви потупа Куин по рамото. – Между другото, ако те уволнят, според стария закон това значи гилотина. Така си взимаме веригата обратно. Ако умреш от естествена смърт, просто счупваме една от брънките, защото не е добре да оскверняваме мъртво тяло. Сега да преминем към татуировката.

Куин понечи да съблече тениската си.

– Винаги съм искал татуировка.

– Няма нужда да се събличаш. – Докато Ви отваряше кутията си с принадлежности и извади пистолета за татуировки, Куин дръпна ръкава си нагоре до рамото. – Не, не ми е нужна и ръката ти.

Куин се намръщи, а Вишъс извади чифт черни латексови ръкавици. Отвори върху леглото малко черно бурканче и друго – червено, а после още един по‑голям съд с прозрачно вещество в него.

– Обърни се с лице към мен. – Братът взе парче бял плат и стерилизиран комплект, а Куин се завъртя и сложи ръце на коленете си. – Погледни нагоре.

На лицето му , помисли си Джон, докато Ви почистваше лявата му скула.

Куин не трепна дори когато бръмчащата игла се приближи към него.

Джон се опита да види какво изобразяваше мастилото върху лицето му, но не успя. Странно, че беше използвано червено. Беше чувал, че черният цвят е единственият допустим.

Мили… боже , възкликна наум Джон, когато Вишъс се отдръпна.

Една‑единствена червена сълза с черни очертания.

Рот обясни:

– Символизира готовността ти да пролееш кръвта си за Джон. Също така дава ясно да се разбере каква е длъжността ти. Ако Джон умре, ще бъде запълнена с черно мастило, за да се знае, че си служил достойно на някого. Не се ли справиш със задълженията си, ще бъде зачертана с голям кръст, за да бъде демонстриран позорът ти пред расата.

Куин стана и отиде до огледалото.

– Харесва ми.

– Добре – каза Ви сухо, когато се приближи, за да нанесе някакъв прозрачен мехлем върху мастилото.

– Можеш ли да ми направиш още една?

Ви хвърли поглед към Рот и сви рамене.

– Каква я искаш?

Куин посочи към тила си.

– Искам да изпишеш 18 август 2008 година на Древния език ето тук. И нека да не е малка.

Днешната дата , помисли си Джон.

Ви кимна.

– Добре. Мога да го направя. Но ще трябва да бъде в черно. Червеното мастило е само за специални случаи.

– Да. Добре. – Куин се върна до леглото и седна с кръстосани крака на ръба на матрака. Наведе глава и изложи на показ тила си. – Изпиши числата с думи, моля.

– Искаш я голяма?

– Да.

Ви се засмя.

– Допадаш ми, честна дума. Повдигни веригата нагоре и ме остави да си свърша работата.

Приключиха относително бързо. Воят на пистолета за мастило беше непостоянен като мотор на кола, забързваше се и после се укротяваше. Ви добави красив овал около надписа, така че татуировката заприлича на луксозна значка.

Този път Джон стоеше зад Ви и наблюдаваше целия процес. Трите реда текст изглеждаха прекрасно и като се имаше предвид колко беше дълъг вратът на Куин и колко къса носеше косата си, винаги щяха да са на показ.

Джон също искаше татуировка. Но каква ли трябваше да бъде тя?

– Готов си – заяви Ви и обърса мястото с допреди малко бялото, а сега покрито с петна парче плат.

– Благодаря – каза Куин, докато Ви нанасяше от същия мехлем като преди малко. Прясното мастило изпъкваше върху златистата кожа. – Много благодаря.