Свещена любов

– Не, но да огледаме къщата още веднъж – отговори Фюри. – Просто не мога да повярвам, че са влезли през предната врата.

Когато четиримата се качиха горе в стаята на Леш, всички до един поклатиха глави.

Фюри се огледа наоколо, а мозъкът му не спираше да работи.

– Трябва да предупредим останалите.

– Вижте това – промърмори Зи и кимна към прозореца.

На алеята пред къщата спря кола. После още една. После – трета.

– Ето ги твоите мародери – каза братът.

– Мръсници – просъска Рейдж с мрачна усмивка. – Но поне са избрали подходящ момент. Трябва да изразходвам калориите от вечерята.

– И ще бъде ужасно грубо да не ги поздравим на вратата – изръмжа Бъч.

По навик Фюри посегна да отвори якето си, но после се сети, че нямаше пистолети и кинжали.

Моментът беше неловък и никой не го поглеждаше, затова той каза:

– Ще се върна в имението и ще се свържа със семействата от глимерата . И ще уведомя Рот за случващото се.

Другите трима кимнаха и се втурнаха към стълбите.

Докато тичаха надолу да посрещнат лесърите, Фюри огледа стаята още веднъж с мисълта как би му се искало да бъде с останалите и да избива проклетниците, сторили това.

В съзнанието му Магьосника го погледна право в лицето.

Няма да се бият редом с теб, защото не могат да ти вярват. Воините не искат да бъдат подкрепяни от такъв, на когото нямат доверие. Приеми го, приятел, с тези ти задължения се приключи. Въпросът е колко време ще ти отнеме да се провалиш и пред Избраниците?

Точно когато Фюри се канеше да се дематериализира, той се намръщи.

В другия край на стаята, на месинговата топка на едно от чекмеджетата на скрина, имаше петно.

Той се приближи, за да огледа по‑добре. Беше тъмнокафяво… Засъхнала кръв.

Когато отвори чекмеджето, по предметите вътре имаше кървави отпечатъци. По часовника, носен от Леш преди преобразяването, имаше петна, имаше такива и по верижката с диаманти и масивните обици. Очевидно нещо беше взето оттук, но защо един лесър би оставил всички тези скъпи неща? Беше трудно да си представи, че задигнатото от него е било по‑скъпо от всички тези диаманти и същевременно се е побирало в такова малко пространство.

Фюри хвърли поглед към лаптопа и айпода… и към десетките други чекмеджета в стаята, разположени между бюрото и нощното шкафче. Всички бяха добре затворени.

– Трябва да си вървиш.

Фюри се обърна. Зи стоеше на прага с оръжие в ръка.

– Разкарай се оттук, Фюри. Не си въоръжен.

– Бих могъл да бъда. – Той погледна към бюрото, където върху учебниците лежаха два ножа. – Само след миг.

– Върви. – Зи оголи кучешките си зъби. – Тук не си от помощ.

Първите звуци от битката се разнесоха нагоре по стълбите в комбинация със серии от стонове и ругатни.

Близнакът му отиде да защитава расата им, а Фюри го наблюдаваше. После се дематериализира от спалнята на Леш, за да се озове пред бюрото си в тренировъчния център.

30.

– Трябва да си починеш – обърна се Кормия към Бела, когато тя отново се прозя.

Фриц току‑що беше отнесъл чиниите от Първото хранене.

Бела беше яла пържола и картофено пюре, а за десерт – шоколадов сладолед. Кормия яде картофи… и малко от сладоледа.

А си беше мислила, че «М&М» са превъзходни.

Бела потъна още по‑дълбоко във възглавниците си.

– Знаеш ли, мисля, че си права. Уморена съм. Може да довършим предаванията по‑късно тази вечер.

– Звучи чудесно. – Кормия стана от леглото. – Имаш ли нужда от нещо?

– Не. – Очите на Бела се затвориха. – Преди да си тръгнеш, кажи ми от какво са изработени тези свещи. Невероятно успокояващи са.

Жената изглеждаше ужасно бледа върху бялата калъфка на възглавницата.

– Направени са от свещени съставки от Другата страна. Свещени и лечебни. Билки и цветя, смесени с вода от фонтана на Скрайб Върджин.

– Знаех си, че е нещо специално.

– Няма да съм далече – рече Кормия.

– Което е добре.

Кормия излезе от стаята и се постара да затвори вратата тихо.

– Госпожо?

Погледна зад себе си.

– Фриц? Мислех, че си отнесъл подносите.

– Направих го. – Той вдигна букета, който държеше. – Трябваше да донеса това.

– Какви прекрасни цветя!

– За дневната на втория етаж са. – Той измъкна една бледолилава роза. – Тази е за вас, господарке.

– О, виж ти, благодаря. – Тя поднесе нежните й листенца към носа си. – О, колко прекрасно.

Кормия подскочи, когато нещо се отърка в крака й.

После се наведе и прекара ръка по черния коприненомек гръб на котарака.

– Здравей, Бу.

Котаракът измърка и се притисна в нея, а изненадващо силното му тяло я помести.

– Обичаш ли рози? – попита тя и поднесе цветето към него.

Бу тръсна глава и побутна свободната й ръка, като настояваше за още внимание.

– Обожавам този котарак.

– И той ви обожава – каза Фриц и после се поколеба. – Ако позволите…

– Какво има?

– Господарят Фюри е долу в офиса си в тренировъчния център и мисля, че малко компания ще му се отрази добре. Може би вие…