Свещена любов

Бе сканиран и актът му за раждане. Име: Леш, син на Ибикс, син на Ибиксес, син на Торнсрей. Дата на раждане: 3 март 1983 г., 1:14 ч. Майка: Рейел, кръвна дъщеря на воина Нелсън. Сертификат за живородено дете, подписан от Хавърс, син на Хавърс, доктор по медицина. Новороденото е изписано от клиниката на 3 март 1983 г.

Направо не беше за вярване, че вече го нямаше.

Телефонният звън го накара да подскочи. Джон се обади с подсвирване, а отсреща прозвуча гласът на Ви.

– След десет минути в кабинета на Рот. Имаме събрание. Бъдете там и тримата.

Връзката прекъсна.

Джон изруга изненадано и след миг изтича в залата с тежестите и подбра Куин и Блей. Те преминаха през същия миг на изумление, а после всички се втурнаха към кабинета на Рот, макар приятелите му още да бяха в спортните си екипи.

Цялото Братство се бе събрало в светлосивия кабинет на Рот, изпълнило го до такъв предел, че цялата му изисканост и елегантност се бе заличила. Застанал до камината, Рейдж развиваше близалка, вероятно с вкус на грозде, ако се съдеше по лилавата обвивка. Вишъс и Бъч седяха един до друг на антично канапе, чиито извити крака бяха сериозно застрашени. Рот беше зад бюрото си. Зи стоеше в далечния ъгъл със скръстени на гърдите ръце и поглед, вперен право напред към средата на стаята.

Джон затвори вратата и не пристъпи по‑навътре. Куин и Блей последваха примера му, като и тримата за една бройка не бяха вън от стаята.

– Ето каква е ситуацията – подхвана Рот, като вдигна краката си, обути в тежки обувки, върху отрупаното с книжа бюро. – Главите на пет семейства, основали общността, са мъртви. Повечето от онова, което е останало от глимерата , е пръснато по Източното крайбрежие и в тайни квартири. Най‑сетне. Жертвите са близо трийсет. Макар да е имало едно‑две масови избивания в историята ни, толкова тежък удар е безпрецедентен.

– Трябваше да се изтеглят по‑бързо – промърмори Ви. – Проклетите глупаци не ни послушаха.

– Вярно е, но нима сме се надявали на нещо по‑различно? Та ето каква е работата. Можем да очакваме някакъв вид негативна реакция от Съвета на принцепсите под формата на прокламация срещу мен. Предполагам, че ще се опитат да предизвикат гражданска война. То се знае, докато още дишам, никой друг не може да бъде крал, но те пък са в състояние дяволски да затруднят управлението и старанията ми да поддържам ред. – Докато братята редяха полугласно ругатни, Рот вдигна ръка, за да спре приказките. – Добрата новина е, че имат организационни проблеми, което ще ни даде малко време. В хартата на Съвета на принцепсите се казва, че членовете му трябва телом да присъстват в Колдуел и там да провеждат заседанията си. Създали са това правило преди няколко века, за да се подсигурят, че властта няма да иде другаде. Тъй като никой от тях не е в града, а конферентните връзки не са съществували през 1790 година, когато е съставена въпросната харта, не могат да свикат съвещание, на което да променят подзаконовите уредби и да изберат нов лийдайър , докато не си домъкнат задниците тук поне за една вечер. Предвид жертвите, това ще отнеме известно време, но говорим за седмици, не за месеци.

Рейдж схруска близалката си и звукът отекна гръмко в стаята.

– Имаме ли представа какво не е ударено още?

Рот посочи към бюрото си.

– Направил съм копия за всички.

Рейдж се приближи, взе купчината листове и ги раздаде… дори на Куин, Джон и Блей.

Джон прегледа колонките. Първата съдържаше имената. Втората – адресите. Третата беше за приблизителния брой на членовете на семейството и на догените в домакинството. Четвъртата отбелязваше приблизителна стойност на имуществото в дома на базата на плащания данък. А последната съдържаше информация дали семейството е напуснало дома си или не и дали той е бил ограбен и в каква степен.

– Искам да допълните списъка с онези, за които не сме чули нищо – каза Рот. – Ако все още има от нашите в тези къщи, искам да ги изведете оттам, та ако ще и за косите да ги влачите. Джон, ти и Куин отивате със Зи. Блей, ти си с Рейдж. Имали въпроси?

Без явна причина Джон се улови, че гледа отровнозеления като авокадо стол зад бюрото на Рот. Беше на Тор.

Или някога беше на Тор.

Много би искал Тор да го види със списъка в ръка, готов да излезе и да защити расата.

– Добре – заключи Рот. – Сега изчезвайте оттук и направете каквото казах.

От Другата страна, в Храма за уединение Кормия нави на руло пергамента, върху който бе екипирала къщи и сгради, и го постави на пода до стола си. Нямаше представа какво да прави с него. Може би трябваше да го изгори? В Светилището не съществуваха кошчета за отпадъци.