Свещена любов

– Ти ще ми кажеш дали и кога си готов.

– Пак ще отида там.

– Добре.

Стояха един до друг в студената нощ и им беше топло, много топло.

Той приближи устни до ухото иМ и пошепна:

– Искам да бъда в теб.

– Да… – отвърна тя.

Вътре нямаше да бъдат сами, но тук, в тишината край къщата бяха сами. Премести я още по‑навътре в сенките, провря длани под пуловера си и ги плъзна по кожата на своята шелан . Гладка, топла, жива, тя се изви в дъга под милувката му.

– Ще ти позволя да останеш с пуловера – каза той, – но този клин го махаме.

Пъхна палци под ластика, смъкна го до глезените, а после го събу от краката й.

– Не ти е студено, нали? – попита я, макар със сетивата си сам да усещаше отговора.

– Не, никак.

Стената на къщата бе каменна, но той знаеше, че дебелата ирландска вълна е достатъчно добра подложка за раменете иМ.

– Облегни се назад.

Тя го направи и той обгърна кръста й, за да й е още по‑меко, а със свободната си ръка намери гърдите й. Целуна я бавно и продължително. Устата й се раздвижи под неговата – едновременно позната и загадъчна, каквото бе винаги усещането при секс с нея. Вече познаваше всяко нейно местенце, нямаше нищо негово, което да не бе прониквало в нея под една или друга форма. При все това сливането с нея си оставаше вълшебно като първия път.

Тя си беше същата и все пак винаги нова.

Той не бързаше, езикът му се движеше навътре и навън в устата й, ръката му галеше гърдите й и инвестициите произведоха дивидент – ерекцията му едва не пробиваше панталоните. Кормия се разтопи в прегръдката му, усещаше я топла и мека.

Ръцете му се придвижиха надолу.

– Трябва да се уверя, че течението не те е изстудило.

– Моля те… провери – изстена тя и наклони глава настрани.

Той не бе сигурен дали тя умишлено оголи шията си, но вампирските му зъби не искаха и да знаят. Те мигом се приготвиха за проникване, като се подадоха от горната му челюст остри и гладни.

Ръката му влезе между бедрата й и пулсиращата топлина, която завари там, накара коленете му да омекнат. Беше имал намерение да действа бавно, но вече не можеше и дума да става за това.

– О, Кормия – простена той, обхвана с две ръце ханша й и го повдигна. Тялото му широко разтвори бедрата й. – Разкопчай панталоните ми, пусни ме навън…

Завладяна от мириса на възбудата му, тя освободи ерекцията му и двамата се свързаха с едно плъзване, което бе едновременно непринудено леко и изпълнено с мощ.

Главата й се отпусна назад. Проникна и във вената й с координация, която му се удаваше лесно, от само себе си.

Когато зъбите му пробиха нежната кожа на шията й, ръцете й върху раменете му се стегнаха, свиха се в юмруци и придърпаха ризата му нагоре.

– Обичам те…

За част от секундата Фюри застина.

Мигът бе толкова ясен и отчетлив за него – усещането на тежестта й върху дланите му, сливането на сърцевината й с члена му, гърлото й до устата му, слятата миризма на двама им, ароматът на гората, кристалночистият въздух. Чувстваше баланса между здравия си крак и протезата, опъването на ризата под мишницата от това, че тя я бе сграбчила и я дърпаше. Долавяше ритмичното движение на гърдите й, допрени до неговите, пулсирането на нейната кръв и на своята, нарастването на еротичното напрежение.

Но най‑вече усещаше взаимната им любов един към друг.

Не можеше да си припомни друг толкова ярък и жив момент.

Помисли си, че това е дарбата на възстановяването. Способността да изживее мига с жената, която обича, и да е напълно на себе си, съзнателен, присъстващ. Изцяло.

Припомни си Джонатан, сбирката и думите на мъжа: «Много повече искам да съм тук, където съм сега, отколкото да бъда надрусан».

Да. Дявол да го вземе… да .

Фюри отново се задвижи, като редуваше вземане и даване.

Задъхан и напрегнат, той живееше, когато двамата заедно стигнаха до кулминацията… живееше с всичка сила.

55.

Хекс си тръгна от клуба в четири и дванайсет минути през нощта. Чистачите се бяха заловили да прахосмучат, мият и лъскат. Те щяха да затворят вратите, а тя бе подготвила алармата за автоматично активиране в осем часа. Чекмеджетата на касите бяха празни, а офисът на Ривендж бе не просто заключен, а напълно недостъпен.

Дукатито й я чакаше в частния сектор на гаража, където беше паркирано и бентлито, когато на Ривендж не му трябваше кола. Тя изкара навън черния мотор, качи се на него, когато вратата се затвори с трясък, и го запали с ритник.

Никога не носеше каска.

Облечена беше както винаги в кожени бричове и рокерско яке.

Моторът ръмжеше между краката й и тя пое по дългия път към дома си, като криволичеше из лабиринта от еднопосочни улици в центъра, а после излезе на «Нортуей». Караше с над сто и шейсет, когато профуча край полицейска кола, паркирана под боровете край магистралата.

Никога не включваше светлините.

Това обясняваше защо, ако радарът на онзи със значката я бе засякъл и той не спеше, не я бе погнал с колата. Трудно се преследва нещо, което не виждаш.

Имаше две места в Колдуел, където да положи глава – сутеренен апартамент в центъра, когато й бе нужно уединение, и изолирано двустайно бунгало на река Хъдсън.