Свещена любов

Единствената й власт беше над настоящето и Примейлът бе прав. Обичните й чеда не живееха добре и ако нещата си останеха такива, скоро щяха напълно да изчезнат.

Промяната беше единствената им надежда за бъдещето.

Скрайб Върджин повдигна черната качулка на главата си и я остави да падне назад. Протегна ръка и прати топъл поток от молекули през неподвижния въздух към дъщеря си.

Белезникавите като лед очи на Пейн, толкова подобни на тези на близнака й Вишъс, рязко се отвориха.

– Дъще – промълви Скрайб Върджин.

Отговорът не я изненада.

– Майната ти.

57.

Повече от месец по‑късно Кормия се събуди по начина, по който свикваше да посреща падането на нощта.

Фюри бе прилепен до нея и тя осезателно усещаше твърдата му като камък ерекция. Изглежда, още спеше и когато тя се превъртя по корем, за да му направи място, се усмихна, защото знаеше каква ще е реакцията му. Да, той беше върху нея за нула време с тежестта си, която я обгръщаше като плътно, топло одеяло…

Тя изстена, когато той влезе в нея.

– Ммм – прошепна той в ухото й. – Добър вечер, шелан .

Тя се усмихна, изви гръб и той влезе още по‑дълбоко.

– Мой хелрен , в добро разположение ли си…

И двамата изпъшкаха при мощния му тласък, с който той проникна в самата й душа. Докато се движеше в нея бавно и сладостно и я захапваше леко с кучешките си зъби, двамата държаха ръцете си, преплели пръсти.

Още не бяха официално бракосъчетани, тъй като имаше много ангажименти покрай Избраниците, които искаха да видят що за свят е този. Но бяха заедно във всеки миг и Кормия не можеше да си представи как са живели разделени.

Всъщност имаше една вечер седмично, когато се разделяха за малко. Фюри посещаваше сбирките на Анонимните наркомани всеки вторник.

Спирането на червения дим беше тежко за него. Често ставаше напрегнат и очите му губеха фокус, но полагаше големи усилия да не се държи раздразнително. През първите две седмици страдаше от дневни изпотявания и макар вече да се разреждаха, на моменти кожата му ставаше свръхчувствителна.

И все пак не бе проявил слабост нито веднъж. Колкото и зле да се чувстваше, не се поддаваше. А беше спрял и алкохола.

За сметка на това правеха много секс. Което напълно я устройваше.

Фюри излезе от нея и я изтъркаля по гръб. После отново се намести в сърцевината й и я целуна настойчиво, а ръцете му обхванаха гърдите й и пръстите му милваха стегнатите й зърна. Тя се притисна към него, после плъзна ръце помежду телата им, обхвана ерекцията му и започна да го гали както той обичаше – от основата до върха, от основата до върха.

На бюрото мобилният му телефон иззвъня, но те не му обърнаха внимание. Тя се усмихна широко и го насочи обратно в себе си. Когато отново станаха едно, пожарът ги обхвана и ритъмът им стана настойчив. Вкопчена в издигащите се и спускащи се рамене на своя любим, тя беше отнесена надалеч от него, с него.

След като трескавата им възбуда отмина, тя отвори очи и срещна топлия жълт поглед, който я караше цялата да пламти.

– Обичам събуждането – каза той и я целуна по устата.

– Аз също…

Противопожарната аларма на стълбището се включи с пронизителен вой, който те караше да искаш да си глух.

Фюри се разсмя и се обърна настрани, като я притисна към гърдите си.

– Пет… четири… три… две…

– Прощааавайте! – извика Лейла от долната площадка.

– Какво беше този път, Избранице? – провикна се той в отговор.

– Бъркани яйца.

Фюри поклати глава и каза тихичко на Кормия.

– Аз пък си помислих, че са били препечените филии.

– Няма как. Тя счупи тостера вчера.

– Така ли?

Кормия кимна.

– Опита се да пъхне парче пица в него. И сиренето направи белята.

– Навсякъде ли потече?

– Навсякъде.

– Няма страшно, Лейла – извика той. – Може да почистиш тигана и да опиташ отново.

– От този тиган май вече нищо не става.

Фюри понижи глас.

– Въобще нямам желание да питам.

– Тия неща не са ли метални?

– Би трябвало.

– Най‑добре да отида да помогна. – Кормия седна в леглото и извика: – Ей сега слизам, сестро. Две секунди.

Фюри я придърпа към себе си за целувка, после я пусна. Тя взе бърз душ, светкавично бърз, и излезе, облечена в широки джинси и една от ризите «Гучи» на Фюри.

Може би поради всичките години, през които беше носила роби, не обичаше впити дрехи. Което напълно удовлетворяваше нейния хелрен , защото той я харесваше в своите дрехи.

– Този цвят много ти отива – промърмори той, докато тя сплиташе косата си.

– Харесваш бледолилаво значи? – извърна се към него тя и срещна блестящия му жълт поглед.

– О, да. Харесвам го. Ела тук, Избранице.

Тя постави ръце на кръста си, когато отдолу се разнесоха звуци от пиано. Което означаваше, че Селена е станала.

– Трябва да сляза долу, преди Лейла да е подпалила къщата.

Фюри се усмихна с онази усмивка, когато си я представяше много, много гола.

– Ела тук, Избранице.

– Какво ще кажеш да сляза и да се върна с храна?

Фюри с цялата си наглост отметна чаршафа и обхвана с ръце твърдия си, наедрял член.

– Само ти имаш онова, за което съм гладен.