Свещена любов

Куин пръсна сапун в дланите си и взе да търка ръцете си чак до лактите. Което беше престараване, но щом Блей го искаше суперчист, това и щеше да получи.

— Ако можех да обичам мъже по този начин, това щеше да си ти.

— Знаеш ли, размислих, сам ще се погрижа за раните си, а гърбът ми да върви по дяволите…

— Сериозно го казвам. — Куин отпусна педала, за да спре водата, и изтръска ръце над умивалника. — Мислиш ли, че не ми е минавала такава мисъл? Да бъда с теб. И не само за секс.

— Наистина ли? — чу се шепотът на Блей през шума от капещата вода.

Куин избърса ръцете си със синя хирургическа салфетка от купчината вляво, взе още една и се доближи до Блей.

— Да, мислил съм си го. Дръж я под раните, моля те.

Блей направи каквото му бе казано и Куин изстиска малко от дезинфекционния разтвор върху отворената рана на гърдите му.

— Не знаех… О, по дяволите!

— Щипе, а? — Куин заобиколи носилката и застана откъм гърба на приятеля си. — Сега ще обработя тази, дръж се. Тя е още по-дълбока.

Подложи друга салфетка под раната и я заля с течност, която миришеше на лизол. Блей изпусна дъха си със свистене и Куин трепна.

— Свършвам след секунда.

— Бас държа, че го казваш на всичките ти… — Блей рязко млъкна.

— Не, това не го казвам на никого. Да ме приемат какъвто съм. Ако не им изнася, проблемът си е техен.

Куин взе пакет стерилна марля, отвори го и притисна бялата материя върху раната между лопатките на Блей.

— Разбира се, че съм мислил за нас… Но в крайна сметка се виждам с жена. Не мога да го обясня. Просто така ще е и това е.

Гръдният кош на Блей се разшири и отново се сви.

— Може би защото не искаш още един дефект.

Куин се намръщи.

— Не.

— Сигурен ли си, че не е затова?

— Слушай, ако ме интересуваше какво си мислят другите, бих ли направил каквото направих вече? — Той отново заобиколи Блей, попи раната на гърдите му, после се залови с тази на рамото. — А и близките ми са мъртви. Кого имам да впечатлявам още?

— Защо беше толкова жесток? — попита Блей с подчертано достойнство в гласа. — В тунела у нас.

Куин взе туба неомицин и пак застана откъм гърба на приятеля си.

— Бях сигурен, че няма да се върна повече, и не исках да си съсипеш живота заради мен. Реших, че за теб ще е по-добре да ме мразиш, отколкото да ти липсвам.

Блей се засмя искрено и звукът беше приятен.

— Толкова си самонадеян.

— Такъв съм. Но е истина, нали? — Куин размаза млечнобелия мехлем по разкъсаната кожа на Блей. — Щях да ти липсвам.

Когато пак мина отпред, Блей вдигна глава. Погледите им се срещнаха, Куин посегна и постави длан върху бузата на приятеля си.

Като нежно я потъркваше с палеца си, той прошепна:

— Искам да бъдеш с някой, достоен за теб. Да те третира както е редно. Да е само с теб. Това не съм аз. Дори и да се установя с жена… по дяволите, все си казвам, че мога да бъда само с една, но дълбоко в себе си не го вярвам.

Копнежът в сините очи, вперени в него, разбиваше сърцето му. Напълно. Не можеше да си представи какво вижда Блей у него, което да го прави така желан.

— Какво не ти е наред — прошепна той, — че толкова много държиш на мен?

Тъжната усмивка на Блей го състари с милион години и придаде на лицето му онова изражение, което получаваш едва след като животът неколкократно те е сритал в топките.

— Какво не ти е наред на теб, та не разбираш защо бих те искал?

— Ще трябва да постигнем съгласие или несъгласие по въпроса.

— Обещай ми нещо.

— Всичко.

— Зарежи ме, ако искаш, но не го прави за мое добро. Не съм дете, не рухвам лесно, а какво чувствам, не ти влиза в работата.

— Мислех, че постъпвам, както е редно.

— Сбъркал си. Ще ми го обещаеш ли?

Куин издиша мъчително.

— Добре, обещавам. Стига ти да се закълнеш, че ще потърсиш нещо истинско, става ли?

— Ти си истинският за мен.

— Закълни се. Иначе пак ще се направя на безстрашен единак. Искам да си отворен за среща с някого, когото наистина можеш да имаш.

Блей прокара пръсти по ръката на Куин и стисна китката му. Договорът беше скрепен двустранно.

— Добре… Става. Но ще бъде мъж. Пробвах с жени, не е за мен.

— Приемам всичко, важното е да си щастлив.

Напрежението помежду им се стопи, Куин обгърна с ръце приятеля си и го притисна силно до себе си, като се опитваше да погълне тъгата му. Щеше му се да има някакъв друг начин за двама им.

— Може пък да е за добро — промълви Блей, сгушен в рамото му. — Ти не можеш да готвиш.

— Виждаш ли? Не съм прекрасният принц.

Куин би се заклел, че Блей прошепна едва чуто „Такъв си“, но не можеше да е сигурен.

Отдръпнаха се един от друг, погледнаха се в очите… и нещо се размести. В тишината, надвиснала над тренировъчния център, в тази безбрежна интимност на мига, нещо се бе променило.

— Само веднъж — промълви Блей. — Направи го само веднъж. За да знам какво е.

Куин понечи да поклати отрицателно глава.

— Не… Няма да…

— Да.

След миг Куин плъзна двете си ръце по якия врат на Блей и обхвана масивната му брадичка с длани.

— Сигурен ли си?