Свещена любов

— Хайде, Джон. — Рот се обърна и тръгна към братята. Като стигна при тях, каза тихо: — Брат ни се завърна.

— О, Господи, жив ли е? — възкликна някой.

— Слава богу — простена друг.

— Кажи им — настоя Ласитър отзад. — Кажи им, че върви със съквартирант в стаята.

Братята извърнаха рязко глави като един.

— Как ни го начука тоя! — промълви Вишъс.

— Това ще го пропусна, благодаря — измърмори Ласитър.

50.

Фюри прекоси ширналата се бяла територия на Светилището и отиде до частния вход на Скрайб Върджин. Почука веднъж и изчака, за да отправи молба за аудиенция.

Вратите се отвориха и той очакваше Директрис Амалия да го посрещне, но зад тях нямаше никой. Белият вътрешен двор на Скрайб Върджин беше пуст, с изключение на птиците в отрупаното с бели цветове дърво.

Чинките и канарчетата изглеждаха не на място и това ги правеше още по-прелестни. Цветовете им се открояваха ярко на фона на белите клони и листа и като чу песните им, той си припомни колко много пъти Вишъс бе идвал тук с по едно от крехките създания, сгушено в дланите му.

След като Скрайб Върджин се бе отказала от птиците си заради сина си, той й ги бе върнал.

Фюри отиде до фонтана и се заслуша в плискането на водата върху мраморното корито. Разбра кога Скрайб Върджин е застанала зад него по това, че косъмчетата по тила му настръхнаха.

— Очаквах и ти да се оттеглиш — каза му тя. — Виждах пътя на Примейла, продължен от друг. Ти трябваше да бъдеш само преходът.

Той я погледна през рамо.

— Аз също очаквах да се оттегля. Но няма да го направя.

Странно, помисли си той. Под черните дипли на робата, скриваща лицето, ръцете и краката й, сиянието не бе тъй ярко, както си го спомняше.

Тя се приближи към птиците си.

— Бих искала да ме поздравиш както е редно, Примейл.

Той се поклони ниско и изрече нужните слова на Древния език. Поднесе й уважението си, оставайки наведен, докато тя го освободи от почтителната поза.

— Тъкмо в това е въпросът — промълви тя. — Ти вече сам си се освободил. А сега искаш същото и за моите Избраници. — Той отвори уста, но тя го прекъсна: — Не е нужно да обясняваш мотивите си. Мислиш ли, че не знам какво е в главата ти? Дори твоят Магьосник, както го наричаш, ми е добре известен.

Добре, това вече го накара да се чувства неловко.

— Изправи се, Фюри, сине на Агъни. — Когато той го направи, тя каза: — Всички сме продукт на своето възпитание, Примейл. Действията ни, резултат от нашия избор, почиват върху основите, положени от родителите ни и от техните родители преди това. Ние сме просто следващият етаж в къщата или новото паве на пътя.

Фюри бавно поклати глава.

— Можем да изберем различна посока. Можем да поемем по друг курс.

— Не съм сигурна в това.

— А аз трябва да съм сигурен в това… Иначе нищо няма да направя в този живот, който си ми дала.

— Наистина. — Тя извърна глава към покоите си. — Наистина, Примейл.

В протяжното мълчание, което последва, тя изглеждаше натъжена и това го учуди. Беше се приготвил за битка. Трудно бе да не възприемаш Скрайб Върджин като тежкотоварен камион в черна роба.

— Кажи ми, Примейл, как смяташ да подходиш към всичко това?

— И аз не знам още. Но онези, на които тук им е по-добре, могат да останат. А другите, които се осмеляват да започнат нов живот в Далечната страна, ще бъдат под моята закрила там.

— Завинаги ли напускаш отсамната страна?

— Има нещо в Далечната страна, без което не мога. Но ще пътувам в двете посоки. Ще отнеме десетилетия, може би и по-дълго, за да се промени всичко. Кормия ще помага.

— И ще вземеш само нея, както прави всеки мъж?

— Да. Ако останалите намерят партньори по свой избор, ще приема цялото им женско потомство според традицията на Избраниците и ще настоявам Рот да приеме мъжките рожби в Братството, независимо дали са родени тук, или в Далечната страна. Но аз ще взема единствено Кормия.

— Ами чистотата на кръвта? А силата, която иде от нея? Няма ли да има стандарти? Тази порода е специално отглеждана, за да роди сила от сила. Ами ако Избраница се спре на някого извън Братството?

Той си помисли за Куин и Блей. Силни младежи, които след време щяха да станат още по-силни мъже. Защо да не бъдеха те в Братството?

— Това ще го реши Рот. Но аз ще го насърча да приема достойните, независимо от потеклото им. Смелото сърце може да направи един мъж по-висок и по-силен, отколкото е такъв физически. Расата запада и ти го знаеш. С всяко поколение ставаме все по-нестабилни и не само заради войната. Не само Обществото на лесърите ни убива. Традициите също го правят.

Скрайб Върджин се приближи до фонтана.

Настана дълго, дълго мълчание.

— Имам чувството, че изгубих — тихо промълви тя. — Всички вас.

— Не си. Ни най-малко. Бъди майка на расата, не пазач и ще спечелиш всичко, което пожелаеш. Освободи ни и бъди свидетел на разцвета ни.

Мекият ромон на фонтана като че се усили и придоби мощ от нейните силни чувства.