Свещена любов

Той се обърна. Директрис стоеше на прага на храма, а дългата й бяла роба се стелеше по пода. Тъмната й коса беше прибрана в кок. Със спокойната си усмивка и с умиротворението, излъчващо се от очите й, тя имаше блаженото изражение на духовно възвисена.

Завиждаше й за ведростта.

Амалия му се поклони и тялото й се изви елегантно в характерното за избраниците облекло.

— Радвам се да ви видя.

Той се поклони в отговор.

— Аз също.

— Благодаря за посещението. — Тя се изправи и последва пауза.

Той не я запълни.

Когато тя най-накрая го стори, явно подбираше думите си много внимателно.

— Мислех, че може би ще желаете да се срещнете с някоя от другите избраници.

Почуди се каква ли точно среща имаше предвид.

О, само лека вечеря, намеси се Магьосника. С орални сандвичи, кифлички във форма на 69 и шепа от твоите орехчета.

— Кормия се представя добре — отговори той, отклонявайки предложението за среща.

— Видях я вчера. — Тонът на Директрис беше любезен, но неутрален, сякаш не беше съгласна с него.

— Така ли?

Тя отново се поклони ниско.

— Простете, Ваша светлост. Беше годишнина от нейното рождение и по традицията се изискваше да й дам свитък. Не успях да ви срещна и се явих при нея. Опитах се да се свържа с вас отново през деня.

Мили боже, рожденият ден на Кормия беше дошъл и отминал, а тя не бе казала нито дума за това.

Беше казала на Джон обаче. Затова й беше дал гривната.

На Фюри му се прииска да изругае. Трябваше да й подари нещо.

Прочисти гърлото си.

— Съжалявам, че не отговорих.

Амалия се изправи.

— Решението е ваше. Моля да не се безпокоите за това.

Последва дълго мълчание, но той можеше да разчете въпроса в излъчващите любезност очи на Директрис.

— Не, още не е направено.

Раменете на жената се отпуснаха вяло.

— Тя ли ви отблъсква?

Фюри се замисли за случилото се на пода пред канапето. Той беше този, решил да спре.

— Не. Вината е у мен.

— Вие не бихте могли да имате вина за нищо.

— Не е вярно. Доверете ми се за това.

Директрис закрачи наоколо с ръце върху медальона на врата си. Той беше точно копие на неговия собствен, само че нейният висеше на бяла сатенена панделка, а верижката на неговия беше черна.

Тя се спря до леглото и пръстите й пробягаха по възглавницата.

— Мислех, че може би ще искате да видите някоя от другите.

По дяволите, не. Нямаше да замени Кормия за друга Първа избраница.

— Разбирам основанието ви за това, но причината не е, че не я желая.

— Въпреки това, може би бихте се срещнали с друга.

Това очевидно беше най-дръзкото упорство, до което Директрис се канеше да стигне в настояването си или да прави секс с Кормия, или да избере друга Първа избраница. Не можеше да каже, че е изненадан. Бяха изминали пет дълги месеца.

Боже, може би това би решило някои проблеми. Бедата беше, че да избере друга Първа избраница, щеше да е равносилно на проклятие, тегнещо над Кормия. Другите Избраници щяха да смятат, че се е провалила, и тя би се чувствала по същия начин, въпреки че в никакъв случай нямаше да е вярно.

— Както вече казах, с Кормия се чувствам добре.

— Така е… Но може би ще бъде по-лесно да се сближите с друга от нашите редици. Лейла например има прекрасно лице и тяло и е обучена на изкуството на ерос.

— Няма да причиня такова нещо на Кормия. Би я погубило.

— Ваша светлост… Тя и сега страда. Видях го в очите й. — Директрис се приближи до него. — И по-важното е, че всички останали сме в плен на нашите традиции. Имахме такива очаквания, че функциите ни отново ще бъдат онова, което винаги са били. Ако изберете друга от нас и завършите ритуала, ще снемете от плещите на всички ни бремето на безполезността, а това включва и Кормия. Тя не е щастлива, Ваша светлост. Не повече от вас.

Той отново си я спомни завързана на леглото… Тя не го беше искала от самото начало, нали така?

Замисли се колко бе мълчалива в къщата. И че не се беше осмелила да му каже за нуждата си да се храни. Помисли си и как пропусна да спомене рождения си ден. Или че й се иска да излезе навън. Нито дума за конструкциите в спалнята й.

Една разходка по коридора не компенсираше това, че я беше изоставил напълно.

— Всички сме в капан, Ваша светлост — каза Директрис. — В настоящата ситуация всички сме в капан.

Дали не се беше вкопчил в Кормия, защото, ако тя беше негова Първа избраница, не се налагаше да се тревожи за секса? Разбира се, той искаше да я предпази и да стори онова, което бе добро за нея, и в това нямаше съмнение, но искаше да защити и себе си от усложненията.

Имаше Избраници, които го желаеха. Желаеха него. По време на церемонията беше почувствал погледите им.

Беше дал думата си. И започваше да му омръзва да престъпва изречени от него обещания.

— Ваша светлост, бихте ли дошли с мен? Искам да ви покажа едно място тук, в Светилището.

Той последва Амалия извън храма на Примейла и двамата мълчаха, докато вървяха надолу по хълма към комплекс от четириетажни бели сгради с колонади.

— Това са жилищните помещения на Избраниците — измърмори тя, — но ние с вас не отиваме там.