Свещена любов

Фюри прекъсна, за да може да обсъди положението с доктора и се помоли охранителната система на Ви да го е известила, когато се е задействала алармата. Вероятно беше така, тъй като охранителните системи бяха свързани.

— Колко линейки имаш? — обърна се той към Хавърс.

Лекарят примигна зад очилата си и вдигна ръка. Между треперещите му пръсти имаше девет милиметрово оръжие.

— Имам пистолет.

— Който ще прибереш обратно в кобура и няма да използваш. — Последното, от което се нуждаеха, беше нечий аматьорски пръст, опрян в спусъка. — Хайде, прибери го и се съсредоточи върху това, какво ти казвам. Трябва да изведем живите от тук. Колко линейки имаш?

Хавърс натика дулото на беретата несръчно в джоба си, с което разтревожи Фюри, че може да се простреля в задника.

— Четири.

— Дай ми това. — Фюри взе пистолета, увери се, че предпазителят е на мястото си, и го натика в колана на доктора.

— Четири линейки. Добре. Ще са ни нужни шофьори.

Токът спря и всичко потъна в непрогледен мрак. Внезапно настъпилата тъмнина го накара да се зачуди дали не се е появила нова група убийци.

Резервният генератор заработи, включи се слабото аварийно осветление, а той хвана лекаря и го разтърси.

— Може ли да прекараме линейките през къщата?

— Да… къщата, моята къща… тунелите… — Зад него се появиха три медицински сестри. Бяха уплашени до смърт и бледи точно колкото аварийното осветление.

— О, Скрайб Върджин — занарежда Хавърс, — догените в къщата. Карълайн…

— Аз ще се погрижа за тях — обеща Фюри. — Ще ги намеря и ще ги изведа. Къде са ключовете за линейките?

Докторът се пресегна към обратната страна на вратата.

— Ето ги.

Слава. Богу.

— Лесърите са открили южния тунел, така че ще трябва да преведем всички през къщата.

— Добре.

— Ще започнем евакуацията веднага щом обезопасим временно мястото — каза Фюри. — Вие четиримата стойте заключени, докато не ви повика някой от нас. Вие ще сте шофьорите.

— Как са ни открили?

— Нямам представа. — Фюри бутна Хавърс обратно в кабинета му, затвори вратата и му извика да заключи.

Когато се върна в зоната на рецепцията, боят беше свършил. И последният лесър бе съсечен от червената сабя на Рив.

Зи обърса челото си с ръка и остави там черни петна. Огледа се и попита Фюри:

— Какво е положението?

— Най-малко деветима служители и пациенти са убити. Броят на отвлечените е неизвестен. Районът не е обезопасен. — Само Господ знаеше колко лесъри се спотайваха из лабиринта от коридори или в стаите на клиниката. — Предлагам да укрепим входа и южния тунел, както и изхода към къщата, и после бързо да ги изведем с линейки и частни коли. Медицинският персонал ще шофира. Тръгваме към резервната клиника на улица „Чедър“.

Зейдист примигна, като че изненадан от ясната логика.

— Добър план.

Подкреплението пристигна само миг по-късно, когато Рейдж, Бъч и Вишъс се появиха един след друг в асансьора. Тримата бяха въоръжени до зъби и бесни.

Фюри погледна часовника си.

— Аз ще изведа цивилните и персонала. Вие се погрижете да откриете всички лесъри, мотаещи се из сградата, и подгответе комитет по посрещането за следващата вълна.

— Фюри — викна Зейдист, когато той тръгна.

Фюри погледна през рамо, а близнакът му подхвърли единия от двата пистолета Зиг Зауер, които винаги носеше със себе си.

— Пази се — промълви Зи.

Фюри хвана оръжието и кимна. После се затича по коридора. Направи бърза преценка на разстоянието между склада за медикаменти, кабинета на Хавърс и стълбището и му се стори, че трите точки бяха на километри една от друга, а не само на метри.

Отвори вратата към стълбището. Аварийното осветление светеше в червено, а тишината беше успокоителна. С бързи стъпки той се изкачи по стълбите, набра кода за ключалката на вратата, водеща към къщата, и подаде глава в облицования с дървена ламперия коридор. Миризмата на лимон идваше от препарата за под, ароматът на рози — от букета на мраморния плот, а комбинацията от агнешко и розмарин се носеше от кухнята.

Нямаше миризма на бебешка пудра.

Прислужницата на Хавърс, Карълайн, се появи иззад ъгъла.

— Сър?

— Събери прислугата.

— Всички сме тук. Чухме алармата. — Тя кимна през рамо. — Общо дванайсет сме.

— Безопасно ли е в къщата?

— Охранителните системи не са се задействали.

— Отлично. — Той й хвърли ключовете, дадени му от Хавърс. — Минете през тунелите, идете в гаражите и се заключете там. Запалете всички линейки и коли, но не ги изкарвайте и оставете някого на вратата, за да ме пусне да вляза с останалите. Ще почукам и ще се представя. Не отваряйте на никого, освен ако не е брат. Разбра ли ме?

Беше мъчително да наблюдава как прислужницата преглътна страха си и кимна.

— Господарят ни…

— Хавърс е добре. Ще го доведа при вас. — Фюри се протегна и стисна ръката й. — Вървете. Веднага. И бързо. Нямаме никакво време.

Озова се обратно в клиниката само след миг. Чуваше братята да се движат наоколо, разпознавайки ги по походката, мириса и начина им на говорене. Явно нямаше други убийци.

Отиде до кабинета на Хавърс и освободи първо четиримата, намиращи се там, защото не вярваше, че докторът ще стои мирен.