Свещена любов

— Това съвпада с нараняванията. — Доктор Джейн се замисли за миг, сякаш беше компютър, който обработва информацията. — Добре, ето как стоят нещата. Състоянието на краката ти сигурно ти създава дискомфорт, но контузиите би трябвало да минат от само себе си. Нямаш открити рани, и въпреки че дланта ти е порязана, това вероятно се е случило малко по-рано, защото вече зараства. И няма нищо счупено, което е истинско чудо.

С изключение на сърцето му, разбира се. Да бъдеш пребит от собствения си брат.

Млъквай, лигльо такъв, каза сам на себе си.

— Значи съм добре, нали, докторе?

— Колко време беше в несвяст?

Той се намръщи. Онова видение от Небитието изведнъж изникна в спомените му като черна врана. Боже… беше ли умрял?

— Нямам представа колко дълго е било. И не видях нищо, докато бях в безсъзнание. Само чернота. — Нямаше начин да обсъжда с някого малкото си чудновато пътешествие. — Добре съм.

— Не мога да се съглася с теб за това. Пулсът ти е учестен, кръвното ти налягане е ниско и не ми харесва коремът ти.

— Само е малко натъртен.

— Страхувам се, че може да има разкъсване.

Страхотно.

— Ще се оправя.

— Къде си получил медицинско образование? — Доктор Джейн се усмихна и той също се засмя леко. — Искам да те прегледам с ултразвук, но клиниката на Хавърс беше нападната тази нощ.

— Какво?

— Какво? — попита Блей едновременно с него.

— Мислех, че знаете.

— Има ли оцелели? — попита Блей.

— Леш е изчезнал.

Докато осмисляха последствията от тази новина, Джейн бръкна в чантата си и извади спринцовка и флакон с гумена капачка.

— Ще ти инжектирам нещо за болката. И не се тревожи — продължи тя шеговито, — не е демерол.

— Защо, демеролът вреден ли е?

— За вампири, да.

— Каквото смяташ за подходящо.

Когато направи инжекцията, тя каза:

— Би трябвало да действа няколко часа, но възнамерявам да се върна далеч преди това.

— Изгревът вероятно наближава.

— Да, така че ще трябва да действам бързо. Устроена е временна клиника…

— Не мога да отида там — отсече той. — Не мога… Такова решение не би било добро.

Блей кимна.

— Трябва да пазим местонахождението му в тайна. В момента никъде не е на сигурно място.

Доктор Джейн присви очи. След миг каза:

— Добре, ще измисля усамотено място, където да мога да те лекувам подходящо. Не искам да мърдаш от това легло. Недей да ядеш и да пиеш нищо.

Докато доктор Джейн събираше инструментите си в чантата, тип Маркъс някой си, Куин се опита да преброи колко от познатите му дори не биха се приближили до него, а какво оставаше да се погрижат за нараняванията му.

— Благодаря — произнесе тихо.

— За мен беше удоволствие. — Тя сложи ръка на рамото му и го стисна леко. — Ще те оправя. Можеш да заложиш живота си.

В този миг, загледан в тъмнозелените й очи, той повярва, че тя може да оправи целия свят, и го заля вълна на облекчение, все едно някой беше покрил тялото му с меко одеяло. Дали това беше резултат от факта, че животът му беше в способни ръце, или от инжекцията, не го беше грижа. Взимаше утехата от там, където му се предоставяше.

— Чувствам се сънлив.

— Точно такъв е планът ми.

Доктор Джейн се приближи до Блей и му прошепна нещо… и въпреки че приятелят му се опита да прикрие реакцията си, отвори широко очи.

Сериозно съм загазил, помисли си Куин.

След като лекарката си тръгна, той не си направи труда да попита какво е казала, защото нямаше начин Блей да го сподели. Лицето му беше като затворен скрин.

Но имаше много други неща, които да обсъдят, благодарение на гадната каша, в която се беше забъркал.

— Какво каза на вашите? — попита Куин.

— Не се тревожи за нищо.

Въпреки изтощението, което го завладяваше, той поклати глава.

— Кажи ми.

— Не трябва…

— Кажи ми… или ще стана и ще започна да правя упражнения по пилатес.

— Да бе. Винаги си казвал, че той е за женчовци.

— Добре. Джиу-джицу. Говори, преди да съм припаднал.

Блей извади бутилка „Корона“ от малкия хладилник.

— Родителите ми се досещаха какво се задава. Току-що се върнаха от голямо парти на глимерата. Така че родителите на Леш вероятно научават в момента.

По дяволите.

— Казал си на родителите си… за мен?

— Да, и те искат да останеш. — Бирата издаде съскащ звук, когато Блей отвори бутилката. — Няма да казваме нищо на никого. Ще има разни предположения за това, къде си отишъл, но глимерата няма да прави домашни обиски, за да те открият, а догените ни са дискретни.

— Ще остана само за днес.

— Чуй ме, родителите ми те обичат и няма да те изхвърлят на улицата. Знаят какъв е Леш, а познават и твоите родители. — Блей замълча, но тонът му добави много прилагателни към думите му.

Предубедени, фанатични, жестоки…

— Няма да бъда бреме за никого — гневно заяви Куин. — Нито за теб, нито за друг.

— Не си бреме. — Блей сведе поглед към пода. — Нямам никого освен родителите си. При кого мислиш, че бих отишъл, ако се случи нещо лошо? В целия свят имам само теб и Джон, като се изключат майка ми и баща ми. Вие двамата сте моето семейство.

— Блей, ще отида в затвора.